Беше прекрасен есенен ден. Слънцето напичаше покривите на къщите, но лъчите му бяха приятно стоплящи. Вал се наслаждаваше на гледката от прозореца на всекидневната. Тясната уличка спеше следобедна дрямка. Коли рядко минаваха, хората също не бяха много. От близката пекарна миришеше на прясно изпечени курабийки и сладкиши. Вал примижа доволно. Беше направила най-добрата сделка в живота си. Сдоби се едновременно с ново жилище, такова, за каквото винаги бе мечтала, и с нов приятел – стара пухкава писана на име Мармалад.
Всичко стана като на кино точно преди една година, когато старата стопанка на това прекрасно апартаментче се подхлъзна и се строполи в краката на Вал на слизане от трамвая. Жената се изплаши много, но Вал успя да я вдигне на крака и да я успокои. Дори я изпрати до дома й, подкрепяйки я с една ръка, докато в другата носеше тежката пазарска чанта. Жената се оказа любопитна 72-годишна бивша балерина, която нямаше деца, нито други близки роднини. Леля Оксана покани Вал любезно ...