Валеше. И сякаш не беше 9 сутринта в понеделник, 20 април, а късно през нощта.
Беше мрачно. Локвите бяха навсякъде. Малкото провинциално градче не бе виждало толкова дъжд от близо 20 години. Улиците, на свой ред, бяха задръстени от автомобили, карани от шофьори, надуващи клаксоните, изнервени от безкрайното задръстване надолу по целият булевард.
Тротоарите пък бяха пълни със забързани хора,понесли се нанякъде с чадър в ръка. Погледнати от високо, приличаха на безкрайна бурна цветна река, бързаща да се влее в морето.
На пръв поглед тя беше съвсем нормално шестнадесетгодишно момиче. НА ПРЪВ ПОГЛЕД...
Никой не подозираше за нейните безкрайни душевни терзания, а и сякаш никой не се интересуваше от нея.
Вървейки по претъпкания тротоар, обратно на движението, промушвайки се измежду забързаните хора, без чадър, облечена само с тениска и дънки, мокра до кости, тя изглеждаше по-нещастна от всякога.
Вярно, понеделник беше, ала беше излъгала родителите си (заклети работохолици, никога нямащи врем ...