6 февр. 2021 г., 07:40

Така ми се пада 

  Проза » Рассказы
493 0 12
2 мин за четене
Доктора каза:
- Вирус майка, обикновен грипен вирус! Ще полежиш, хапченца, чайче седмица и си готов!
- Добре докторче! - взех си рецепта и тръгнах. Не минах през аптеката. Не ги обичам и това си е лекарствата, не ми действат нещо.
Прибрах се в къщи. Тръшнах се на леглото и се замислих, как аджеба да се отърва от тоя вирус. Лежа си в спалнята изолиран като прокажен. Мълча си. Три авто - психоанализа си направих. Желания никакви,че зная ли къде ще ме отведат, един вид пълна болнична нирвана. По едно време сякаш някой танцува в главата ми, ама не валс ами танца на патетата. Той се радва и пляска, а мен чак в петите ме удря болката:
- Ай стига де!" -възмутих се на ум.
- Няма стига, точно ми е кеф! - отговори някой.
- Е сега си такова мамата, съвсем изтрещях! - мисля си аз.
- Не си бе! Всичко ти е в норма! - отговаря оня.
- Кой си ти бе? - питам аз на ум.
- Един щастлив и доволен вирус!
- Ай стига бе! Аз, че си говоря с разни "структури" е вярно, но с вирус не бях разговарял.
- Ами да ти се ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??