Николинка, на която всички кой знае защо викаха Кики, беше палаво момиче вече на седемнадесет, се беше зазяпала в лаптопа си и преглеждаше сайтовете за литература. Обичаше да чете разни истории и стихове от многото автори, които се бяха навъдили през последните години, като скакалците от проклятието на Моисей в Египет преди десетки векове. Беше написала няколко стихчета в училище докато блееше и скучаеше в някои от часовете, и когато ги прочете на една от приятелките си, последната й каза:
- Леле Кики страхотна си, що не пишеше повече, та ти си направо поетеса.
Но откъде да знае приятелката й, че думичките и идеите идваха в главицата на Кики след като щателно е преровила и попрочела стихове и разкази из интернет. Само попроменяше по някоя и друга дума и то пак с помоща на чичко Гугъл в който има всичко и най вече думи.
Един ден Кики видя едно стихотворение, което много й хареса. Реши, че трябва да направи нещо и промени главните герои, но запази смисъла на произведението.
„Че кой ще се ...