Краката на пешеходците правеха резки махове в своя бяг по начупените тротоари. Бездомните кучета и котки, отдавна предусетили случващото се в момента, бяха заели местата си под високите стрехи. И хората по автобусните спирки се бяха скупчили един до друг, в общото сухо, подобно на новородени птички, търсещи топлината на своите братчета. Надписът “Аптека” на отсрещния тротоар хвърляше неоново-зелената си светлина насред пътя и от тъмните води на асфалтеното блато запълзя туловището на хищен крокодил. Той бавно се отправи към нищо неподозиращите хора на спирката и пирът му щеше да е пълен, ако не беше профучалото такси, което прегази зеленото му тяло точно в последния момент. Хората от спирката обаче хич не го оцениха и наместо това тръгнаха да хулят своя спасител, задето им показа, че в града дъждът може да вали и отстрани.
- Закъсняваме ли вече?
- Закъсняваме от половин час! – раздразнението в гласа на Ричард беше в идеален тон с времето. – Нямаше как да е по-зле!
- О, има, сър! – бодр ...