Разкъсвам дрехите си. Боря се за въздух. Прекалено е тясно. Затворена съм в малка черна кутия. Пръстите ми дерат по грапавите ѝ стени, ала ноктите ми се чупят и оставят малки кървави следи. Не виждам нищо, но усещам всичко. Боли.
Изведнъж става светло за миг и бързам да си взема глътка въздух, ала точно тогава в гърлото ми нахлува вода. И се давя. И всичко е мътно и тъмно. Дробовете ми горят от липсата на кислород. Главата ми пулсира болезнено. Погледът ми е замаян. Ще умра... Но не умирам, мамка му. Боли.
Затварям очи и се оставям на съдбата. Моля се да вземе живота ми и да спре да боли. Но не става така.
Отварям очи и се озовавам на нива засеяна с жито. Класовете стърчат към небето, опитвайки се да докоснат жаркото слънце. Небето е красиво. Всичко е светло. Но е прекалено горещо.
Късно осъзнавам, че зад мен всичко гори. Синьото небе е заменено с катранен на цвят въздух. Нося лятна рокля и съм боса. Започвам да бягам далеч от огъня, ала той сякаш си играе с мен. Всеки път, когато се о ...