28 июн. 2019 г., 12:45

Танго със стихия 

  Проза » Письма, Другие
966 6 13
2 мин за четене

Усещам докосването на погледа ти да се спуска като капки кехлибарен мед надолу от устните ми, по врата, към деколтето... Вдигам поглед и срещам твоя – Сблъсък. Вместо свенливо да го отместиш, отвръщаш ми нагло и нахално, усещам затягане около врата си.  
Внимавай! Две сме… Готов ли си да събудиш втората?
Напомняш ми на капитан на пиратски кораб, убеден, че владее морето, че го подчинява на волята си, порейки вълните му. Дълбоки са водите ми…Сега са тихи…
Искаш да ме развълнуваш с погледа си, с циничната искрица, играеща по ръба на устните ти.
Отпивам малка глътка от запотената чаша вино, която лигавя цяла вечер. Не ме изпускаш от поглед. Обирам предизвикателно капчиците, останали по устните ми, и те стрелвам с усмивка
 секунда, само ти да видиш, и пак да се държим прилично. Все пак съм дама, тиха и скромна, спазвам етикета.
Вадя тютюна си и започвам да свивам цигара. Погледа ти гъделичка пръстите ми и те леко потрепват. Отговарям му, докато прокарвам език по шоколадовото лепило на листчето.
С нагорещения си ръжен бъркаш в хладната вода, тя се вълнува, изпарява, започва да кипи.. Прогаряш дупки по голия ми гръб, изтичащ от роклята, жигосваш ме, маркираш ме, искаш да съм твоя, да изгоря под пръстите ти.. да разплискаш гладката ми повърхност, да бръкнеш надълбоко…

Засмукваш жадно от цигарата си, но изпиваш мен, през присвитите си, блестящи очи…
Знаеш, усещаш влажното ми желание, знаеш как се пропива в черната дантела… Добре, че роклята не е прозрачна.

Вълнуваш ме. Предизвикваш онази, втората, бурната, океанския тайфун, стихията, да покаже лицето си. Каниш я на танго. Обещаваш да я завладееш, да я укротиш, да я подчиниш… Опитомиш… Внимавай, моряче… Ако не си сигурен, че можеш да се справиш, не влизай в бурното море. Веднъж скочил, борбата е на живот и смърт. Ако не покориш вълните, летейки на гребена им, те ще те погълнат, ще те погубят, ще откраднат същността ти. След дълго и уморително размятане, ще те изхвърлят на брега, опустошен и изгубен.

Готов ли си? Стягаш ли платната? Ще скочиш ли в окото на бурята?

Гася цигарата си в пепелника и се изправям рязко. Въпросителни погледи от масата се отправят към мен, но сключила своя с твоя, се извинявам и се оттеглям. Нагоре по стълбите, спирам пред асансьора, влизам с надеждата, че ще си поема дъх, пулса блъска в главата ми, вълни се разплискват в таза ми и образуват течения... Ръката ти спира вратата на асансьора секунда преди да се затвори. Тръпка на безумие избива по скалпа ми и пропълзява надолу по гръбнака, загнездвайки се в черната дантела. Нахлу първо в асансьора, след това в устата ми, блъсвайки ме в стената с ръка, сграбчила косата ми.
Вратата се затваря.

А в малката кабина се развихря водовъртеж, или… огнено танго.

© Доротея Все права защищены

Усещаш ли погледа ми?
Виждаш ли пламъка в него? Гориш ли се? Искаш ли да бъдеш опарена...
Искаш ли да станем от масата и да го направим... Искаш ли да се махнем? Искаш ли да се скрием от целия този цирк... От... хммм... ох...
Както и да е, нали...
Господи, колко си красива тази вечер! Желая те. Бих ...
  992  11 
Мечтите ми дишат. Предчувстват екстаз!
Ще дойдеш ли? Чакам те в стаята аз.
Докосва сърцето ми живата жар.
Не знаеш, че вече си мой господар.
Отпивам на глътки надежден балсам. ...
  961  14  29 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ето това е в пъти по-добро от текста, който го е "вдъхновил".
  • Красиво, нежно, чувствено
  • Дороти, много си мила! Благодаря, слънчице!
  • За тези неща, възраст няма. За изкуството - още по-малко Добре дошла!
  • Е, признавам си, момичета, не издържах и се включих! Стихотворението чака одобрение от публикуващия редактор. Разбира се, пуснах го като свързано към вашите писма-разкази. Но малко се притеснявам, в каква тема се набутвам с тези, които могат да ми бъдат дъщери, че и внучки...
    Дано не стана за смях!
    Чакам си присъдата...
  • Ехаа, поетичното перо точно в правилния момент! Поздрави и от мен!!!
  • Мариана, Мария, Благодаря ви, че прочетохте Мария ! Очарователно събирателно на страстни усещания! Лиа е права, ще стои прекрасно като свързано произведение! И аз се радвам на развихрилия се ураган от вдъхновения, в който се въвличаме едни - други!
  • Ето, това вече е наистина удоволствие! Извинявай, Доротея, но просто не мога да се сдържа да не напиша този коментар. Мария ти ни скри шапките! Щеше да е хубаво да се създаде и стихотворение като свързано произведение. Мисля, че нито Аделина, нито Доротея, ще имат нещо против, а аз вече съм душевно очарована. Излезе, че все пак не е толкова лошо да се вдъхновяваме един друг, стига всичко да е в добрия тон и с усмихнати сърца. Ако имаше как, бих добавила и стихотворението в "любими". По темата е. Интересно ми е, че го свързах все едно с разказвач обобщаващ стихийните чувства на героите. Но това танго си го бива. Поздрави на всички!
  • В стихийно танго сгорещената плът,
    прегазила разум, за чувствата път
    прокарва по рамото голо с език,
    по остър от сабя, от пика и щик.
    И капки втечнена по женски нега
    към риска се втурва без страх и сега
  • SMooth, радвам се че прочете, Тангото е страстен, огнен, стихиен танц, не случайно е избран
    Lia, благодаря за присъствието ти, ще видим след този асансьор дали ще го претопим или превърнем в нещо красиво това желязо ! 😁
    Ади! Ти си виновна! С тези твои пламенни лирически, разбуни духовете, и тихите води станаха стихии :3😈
  • Тъкмо си помислих, че само една жена го иска моя... А то - късмет!
    Доти, това е по-различно от всичко, което си ни споделяла до сега!
  • "...С нагорещения си ръжен бъркаш в хладната вода, тя се вълнува, изпарява, започва да кипи.. Прогаряш дупки по голия ми гръб, изтичащ от роклята, жигосваш ме, маркираш ме, искаш да съм твоя, да изгоря под пръстите ти.. да разплискаш гладката ми повърхност, да бръкнеш надълбоко…" Еха! Някой знае как се кове желязото. Браво!
  • Взе да става интересно
    Тангото си е труден танц, само за познавачи!
Предложения
: ??:??