В чест на Юле (и на Юли), честитя ѝ утрешния РД!

(продължение на Малечка)

Истинска приказка,
малко измислена,
малко напудрена,
даже и с... грим.

Щом я разказваме,
чувства показваме,
страсти гасим,
за любовта бдим.

Новата естествена гора беше толкова уютна, населена с много елфи и елфиди. Всички обичаха приказките, израснали бяха с тях, още повече с тези на Шехерезада и Андерсен. Неслучайно Малечка (Мая), на която крилцата ѝ пораснаха през февруари 2006 г., публикува скоро в сайта приказката от детството си "Горска приказка" - спомняше си, някъде 3-4 годишна беше, преди да се научи да чете, в едни бараки - "Училището" на квартала в южния миньорски град, директорката я откъсваше от ръката на майка ѝ, поставяше я на катедрата и всички бяха само слух, за да чуят за пореден път наизустената приказка.

Запази още спомени - за алчните очи на вуйна си, която постоянно сравняваше двете си дъщери с нея и сестра ѝ, и думите ѝ, особено, когато още малка, тя набързо дръпваше пресния брой на "Родопски устрем" или "Дело" от ръцете на пощальона:
- Погледнете ги, братовчедките си, няма ли за вас учение и четене, да знаете,  краварки ще станете!

Каква свирепа закана, усещаше обаче, че умишлено така им говори, за да им създаде комплекс някакъв, тя беше детска учителка и имаше опит в тези работи. Най-различни случки изплуваха сега пред очите ѝ: ваканциите, когато юлското сено биваше товарено на мулета и пренасяно от ливадите до плевнята, където с връстниците си лудееха и го тъпчеха до настъпването на полунощите, осеяни с песни на щурчета.

През зимата също не спираха с лудориите, пързалките, боя със снежни топки, тълпата около снежния човек и усещането за топлите вечери, когато сгушени до дядо и баба, слушаха приказки и песни до насита.

Любим герой от тази весела приказка на Лъчезар Станчев и стана Ежко - чаровен, необикновен, образован, трудолюбив и... понякога гневлив... (това в приказката не го пише).

Много и се искаше да станат приятели с Ежко. Разбира се, като оставим настрана възможностите да се доберат двамата заедно до Абсолютната истина и Себеотричащата любов, ще видим колко признателни бяха на човека - поет, писател и учен Гьоте, той, милият Йохан Волфганг фон Гьоте - едно вълче от гората на Просвещението, който като поддръжник на Йохан Готфрид Хердер, възприема и неговия възглед за поезията, че тя не е привилегия за избраници, а плод на народния дух, към която теза изглежда бяха се присъединили несуетно и те, двамата.

Спомни си първите публикации в Нет-а, в които не особено скромно се позоваваше на Гьотевия авторитет - "Простака накажи с мълчание", но пък заслужено си беше отправено към опонента, а и нямаше други задни мисли освен тази "Само силните умеят да прощават" Елиза Ожешко.

Понякога в едни други гори, като "Опитомения", в която вършеше лудории от 12 април 2006 г., ставаха скандали, които се свързваха с претенциите на авторите за синята им кръв и тем подобни... дори може да се каже глупости.

Всъщност, ако трябва да проследим живота и израстването на личността на самия Гьоте, не можем да отречем обаянието, което излъчваше този благороден и начетен човек, завинаги останал свързан с Шилер, неговия съименник - бедняк и неимотен, но способен и свободен писател и творец.

Но време е да продължим приказката в духа на Гьотевото "Как може да познаеш себе си? Само по пътя на действията, но никога по пътя на съзерцанието. Помъчи да изпълниш своя дълг и тогава ще познаеш себе си." Именно затова тя избра в гората на Черноризците да си направи първата виртуална стихосбирка - "Очите на Сервантес".

От друга страна пък нямаше и капка съмнение, че освен таланта на добър и спретнат разказвач и поет, нашият Ежко имаше призвание и в изобразителното изкуство, и понякога си позволяваше да го сравнява с Пол Сезан. Нещо в онази Le Vase Bleu, което го доближаваше до творбите на Маестрото от Екс ан Прованс (м... да, той пък Козирог - богаташ), създал особената връзка на импресионизма с кубизма, предизвикваше сетивата и емоциите и, и така не след дълго време щеше да напише в чест на запознанството им:

Остава

„... и аз съм тук, но не така сам,
както често бил съм някога..."

Личи ми, все пак
много ми личи -
незнаен пламък
в зелените
"предателски" очи,
застинали в претенции
за справедливост.

И как ли ще се случи
да я скрия
тази дивна и чиста
магия -
едва ли
с престорена
свенливост.

Опитах се смирено
да се моля
на тези богове,
познати що са.
Реките молих,
и върбите,
и тополите.
Оставам днес
съвсем без воля
и все пак виждам
клоните им,
голите
и чакам щастието
в сенокоса...

Сега какво остава -
да опитаме
до срещата
предизвестена,
душите кротки
да попитаме... и чувството,
че е простена.

Доста отдавна се опитваше да превърне друга една мисъл: „Да разбереш живота и да го обикнеш в друго същество - в това е задачата на човека и в това е неговия талант; и всеки може да посвети себе си цялостно само на един човек" (Анри Барбюс - френски писател и журналист - "сокола на революционната мисъл") във веруюто на живота си.

Замисли се какво ли точно са танцували таралежчетата, когато са им растели бодлите... Най-вероятно шлагерът на Middle Of The Road - Soley Soley от 1971 и са го пеели на френски сигурно, защото профилирането и порядките от основното училище са си казали думата... Или пък „Chirpy Chirpy Cheep Cheep".

Беше лятно време, когато тя реши да се извини на любимия си изпълнител Кирчо, (Маричков), позволи си плагиатство, горкинката, естествено той беше този, който ги свърза в танго:

„- ... Може би защото валсът и тангото
бяха нещо дивно, дивно, но активно..."



Извинения

За Кирчо

Беше летен ден - в клуба те открих.
И във знак на радост ник-а си смених.
И намерих с теб незнаен свят на вечността,
Дир-а сега разкри ни свята мечта!

Като нежен звън отлита твоят смях.
Сякаш грешна - там отвън, исках да съм с тях.
А във РАЯ, ми нашепват, струи светлина,
но как да стигна там точно сега?

Ти подаде ми ръка да продължим
и не свършва песента в нашите очи.
И не искам спомените да нахлуват в мен,
нека чист и споделен да е всеки бъдещ ден!

Беше слънчев ден, в клуба те открих
и във знак на вечност датата смених....
Оттогава досега доста време отлетя,
и не пиша и не страдам вече за това!

август'05

И така оттогава танго... та и до днес, или както казват французите "Вчера е вече минало, утре още не е дошло, а днес е един подарък, затова го наричаме настояще."

Ракурсът друг е, съвършено

Животът ми през пръстите изтича,
но щом сме в ритъма на страстното танго,
което двамата така обичаме,
това не може да ни плаши и дано
ракурсът друг е, съвършено,
в естествената приказка за двама,
където всичко е докрай простено
и премълчани истини там няма.

Надявам се, ти ясно да разбираш,
че само теб копняла съм навеки.
Щастлив, в прегръдката примираш,
съзнал зова на древните пътеки.
И писано ни е било така -
да търсим, да жадуваме любов...
Една потрепваща ръка
пак води ни по пътя нов.

Не са ни нужни магистрали,
под злачно нацъфтелия салкъм -
сърца горещи сме събрали
по път, застлан със калдъръм.

Убеди се, че който вярва в невидимото, може да извърши невъзможното! Сега, с Бегония Соления (единствената издържаща на жарките слънчеви лъчи) в ръцете си, под звуците на песента на Foreigner, с вярна любов в сърцето си, с волята и силата на духа си, допреди години пречупен и вял, продължаваше да се грижи за духовната им храна даже и чрез прекрасния сайт.

Наизуст

8/6

Отсичат сякаш едър сноп
немилите слова...
Сърцето бърза - вехт синкоп
краде от вечността.

И някъде - дали в съня -
ще спре то своя бяг?
Родило беше чудеса
на този слънчев бряг.

И щастието във платна,
и онзи нежен блус...
И синя призрачна вълна...
Ах, знам ги наизуст!

Безгриже се блъска в мен,
безценна свобода
ме рее в нежния си ден,
а аз, след теб летя!

Последното добавено: 09.02.2011г.


17.09.2009г.