- Дишай, Марго, дишай! - повтаряше Иво и бързо и сръчно притискаше гръдния кош на момичето, за да извади водата от белите му дробове. 
     По тебеширено бялото лице на Маргарита се стичаха малки капчици. Сред болезнената му бледност се тъмнееха само здраво стиснатите ресници и изваяните вежди.
     Ваната беше пълна. Този начин беше избрало отчаяното момиче, за да се отърве от безсмисления си живот. Откак се разделиха, ден след ден у нея узряваше намерението да умре. Искаше да е бавно и мъчително, за да плати всичките грехове, които беше натрупала в краткия си престой на Земята. Първоначално мислеше да се запали, но така нямаше да остане тяло, което да оплакват. После реши да се удави. Докато ваната се пълнеше, тя стоеше неподвижно и чакаше краят си. На Иво написа само един смс:"Мило, обичам те! Винаги съм те обичала! Не искам живот, в който теб те няма!"
     Когато го прочете, Иво хукна към дома й. Сякаш всичко беше срещу него. Ключът заяде. Движението беше претоварено. Изпусна автобуса за секунда. Хвана следващия, който сякаш двеста века изминаваше разстоянието от светофара до спирката и сякаш половин хилядолетие - разстоянието между него и нея. Когато слезе, за части от секундата връхлетя в апартамента й. Първото, което видя, беше отворената врата на банята.
     "Сигурно си е нарязала ръцете" - помисли си той. - "Вече го е правила. Ох, Марго, на какво ме подлагаш!"
      Обади се на бърза помощ и влезе в банята. Видя я във ваната. Водата не беше кървава.
     "По дяволите! Удавила се е!"
      Грабна мокрото й тяло и първото, за което се сети, беше сърдечният масаж. Притискаше ритмично дробовете й и се молеше на всички богове, в които не вярваше, тя да се събуди.
      - Маргарита, дишай, дяволите да го вземат! Дишай за мен, заради мен!
      Сякаш чула го, тя се закашля.
      Той повдигна главата й и прошепна:
      - Точно така, момичето ми, изплюй я всичката! Всичката горчилка...
      Марго се бореше, за да си поеме дъх и сякаш искаше да каже нещо. Отвори големите си блестящи сини очи и едва промълви:
     - Иво...
     - Тук съм, човече, само дишай!
     -Остави ме да умра, моля те...
     Той я притисна до сърцето си, заровил пръсти в мокрите й коси.
    - Не говори глупости, човече. Ти трябва да живееш...
     Можеше само да я гали, да целува меките устни, наслаждавайки се на бебешката им форма, която така точно прилягаше към неговите. Шепнеше нежно заветното "обичам те" и знаеше, че наистина я обича и че никога не е искал да я изгуби...
***
     Днес те не са заедно. Той е рок-звезда, а тя известен адвокат. И двамата изпълниха мечтите си...