Още от малка помня, че баба ми беше забранила да пия от водата на кладенеца.
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къщата и да я превърна в нещо като убежище от градският шум и хаос. Онова лято приятелят ми заминаваше за месец извън страната по работа, и аз реших да прекарам част от отпуската си в бабината къща, като си почивам и рисувам по малко, колкото да поддържам форма. И без това в ателието ми в града по това време беше истинска сауна.
Предвкусвах приятни дни на село, но се сблъсках с поредният битовизъм – оказа се, че напоследък в селото редовно има проблем с водата. Хората извървяваха километри, за да си доставят вода, а понякога безводието продължаваше дни наред.
Това ме накара да се замисля за кладенеца. Още помнех забраната, но много вероятно баба просто да се е опитвала да ме предпази да не падна т ...