– Ало!
– Да?
– Обажда се доктор Филипов от Окръжна болница.
– Да? Синът ми е в болницата? Кой? Клоземеси ли? Как какво й туй име, бе! Кръстихме го на Клозе и Меси. Гледа ли ги на световното? Да, да, знам, че е в болницата ве. Той е още в ковьор. И майка му е с него. Да не е паднал от ковьора? Ша я убия онъз пачавра кат са прибере! Въртиопашка! Кат види убав дофтор и забравя сичко. Ша ми повреди Клоземесчо!... Не е той?... Ам кой, ве? Аз имам трима сина от три жени… Катастрофирал? Да не е Любокир? Тоз пък сми го кръстили… Да де… катастрофирал! Ама как няма да катастрофира! Шеснайсе пъти се явява на изпит и накрая си купи книжката. Затуй… Операция! И ви трябват пет хиляди!?Чи правете му операция. Казвал, чи няма пари? Как да няма, ве?! Той е сутерен! Какво? Знам какво е сутерен, ве, как да не знам! Четри мацки работят за него и му плащат осигуровките. Не плямпам… А, кат каза „пари“… ти дофтор Младенов ли беше? Младенов значи. Знайш ли откога та търся, ве, дофторе! Ама оная пласмасова джа ...