Миле се малце разболе...
В понеделник - погребение!
Телеграмата им дойде в един майски ден, ненадейно, като гръм преди градушка, неочаквано и срина добрите ни намерения да посетим Балчик... Искахме да посетим двореца с ботаническата градина на Мария Румънска и изведнъж, хайде на погребение в Охрид!
Но що да се стори?! Братовчедите от Охрид... И те ни уважават, внимание; и още как! Самуил или как гальовно говорят братовчедите от и около Вардар и Охрид, изведнъж, за да не ни сепнат,но всичко да се уведоми в кратце - хем Миле болен, хем -погребение!
Родата ми е от Болярско.Защо му е останало,от кои години (турското е Емирлий), нейде иде откъм времето на Йоан Шишман преди да го съсекат османците край Никопол.
Хубава земята, равно като тепсия,чернозем, лъщи на слънцето при оран, богата земя! Благодатна и топла,всеотдайна, стига да полагаш грижи за нея, като хубава невеста,ще те дари с любов и челяд, ще те стори човек,стига да я пазиш и оставиш след себе си на следовниците!
И така, когато трябва да се веселиш край топлия полъх на Черно море, ние -девет мина братовчеди, с лели и чичовци поехме към Охридското езеро...
Та след един преход от ден-два бяхме вече у братовчедите от Северна Македония.Тъкмо подписали договор край Преспа с Гърция и то баш на тамошното езеро.
За първо ми беше да гостувам на братовчедите и с интерес разглеждах панорамата след границата. Зеленина, планина и китни градчета и селца, които бях виждал в Мелник и Петричко, ама имаше и нещо различно! Хората там имаха самочувствие, че са част от древен свят, който им принадлежи. Доволни бяха, че са наследници на една велика история.
Следва
© Стойчо Станев Все права защищены