На София
В небето, сред облаците и звездите, имало множество малки и големи ангели. Те летели, забавлявали се или вършели полезни неща – прибирали падналите звезди, отправяли подгънати облачета – такива неща.
Сред тях имало и едно много малко и непохватно ангелче, което се наричало Тенел. Всички много харесвали Тенел и се радвали да му помагат. Но имало едно нещо, което не давало спокойствие на ангелчето. То знаело, че Бог, който редовно минавал да ги види, обича всички ангели. Или поне така казвал Той. Но ангелчето не можело да повярва, че Бог обича и него. То било напълно безполезно за Него или за останалите ангели. Затова понякога се съмнявало в любовта на Бог. Винаги, когато идвал, Той бил усмихнат. Знаел имената на всички, прегръщал ги и понякога ги целувал. Но не можел да обърне внимание на всички, защото не му оставало време. С Тенел бил разговарял само няколко пъти.
Когато следващият път Бог отново дошъл, всички ангели започнали да се вълнуват. Около Него се събрала тълпа и мал ...