Събуди го натрапчивото усещане, че в спалнята има някой.
Беше съвсем тъмно, но въпреки това успя да различи съвсем ясно мъжа, седнал в креслото отсреща. По някакъв смахнат, сюрреалистичен начин този човек приличаше на него.
Изправи се в леглото с мисълта, че това е сън. Какво друго можеше да бъде?
- Ето ме и мен! - бодро заяви сюрреалистичният. - Късметлия момче си!
"Говори..." - помисли, и се стресна от собствената си мисъл. Най-вече защото гласът беше досущ като неговия.
- Сънувам, нали... - изрече плахо, колкото да изпробва гласа си.
- Напротив - отговори собственият му глас отсреща. - Да дойда да ме пипнеш?
- В никакъв случай! - Само това лисваше, за Бога! Сякаш не му стигаше, че разговаря с... някакво налудничаво подобие на себе си. - Ти... откъде се взе изобщо? Кой си и какво правиш в спалнята ми?
Онзи отсреща се ухили.
- Аз съм Този, когото винаги си мечтал да бъдеш.
- Я стига! Виждаш, нямам кой знае какво за крадене... а и заплатите пак закъсняват.
- Ти май схващаш доста трудно ...