В салона беше тъмно, но човек можеше да види какво става. Малките индивидуални лампички светеха – оцелелите се бояха от тъмнината и не склопваха очи. Мълчаха, втренчени в гърба на предната седалка, свиваха се на кълбо, а погледите шареха из полумрака. На големите екрани беше черно. Камерите работеха, обаче нощта потопи в мрачното си мастило всякакви природни картини отвън...
“Ако са картини – мислеше си Джейн – А ако са зловещи изображения на всички човешки страхове... Какво ли ни чака? Да изпаднеш в такова положение... При това – в края на модерния ХХII век...”
Разбира се, хората бяха изживявали и по-тежки моменти...
И тя започна да си спомня за черните мигове от историята – познати й от суперултраекстрафилмите, наградени със световната награда “Оскар”...
Някъде преди два века, по време на световната експанзия на исляма, група американци бяха паднали със самолет в земите на днешната колония Персия. Организирали се, събрали сили, с помощта на автоматичното си оръжие героично разбили ба ...