Галеща тишина, упойващ аромат на билки, на смола и на първа любов, вълшебен, покоряващ трепет от съприкосновение с научни открития - какво повече би могъл да желае Тертер, за да се почувства щастлив?! Всичко това сега го имаше на Боровец, но сякаш нещо не му достигаше. Така копнееше за чудото – за времето, когато би станало възможно развитието му като учен в Родината, в която да среща разбиране, а не завист, където да чува покрай себе си звънливия смях на своите жена и дете… Мисълта, че не постъпва добре, отдавайки се на увлечението си по Деница, също не му даваше мира. Трябва да бъде силен и да скъса връзката си с нея - рязко и завинаги, трябва… Та той има съпруга, която му вярва и го чака там, в далечния Ню Йорк! Веднага след научната конференция, реши час по-скоро да отпътува за бащиното си село, но очарователната му любов все измисляше с какво да го привлече, за да забави раздялата, която изглежда, че предчувстваше. Да, Деница някак го омагьосваше – беше умна и знаеше как да го заи ...