http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=337151
Линк към Част 1
Терзанията на един неприлежен предколеден длъжник.
(Коледен букет от шарени измишльотини опакован в целофан от истина)
Част 2
Срещаме се до някакъв кораб изтипосан в началото на вълнолома. Даааа...! Тя наистина изглежда зле! И като визия и като цялостно излъчване. Още и през цялото време подсмърча. И току притеснено попипва подпухналите възглавнички под очите си. Поглеждам я и със знак и показвам носа. А тя:
- Това сигурно е от студеното! И най-вече и от вятъра – после се опитва да се усмихне, но трудно й се получава.
Разбирам, че съм постъпил нетактично. Схващам, как това подсмърчане, няма да е точно и само от студа. Явно си е едно влажно тягово ехо от преживяното около погребението. Тръгваме по каменния разбивач на морски вълни. А аз както си беше по първоначален план я заливам с моите водопроводни простотии. Как съм направил товааа. Как съм недонаправил онаовааа. Как на домакинята после душа се изскубнал от кран-см ...