ТЕЗИ ДНИ
Търсих тези дни, безкрайно дългите и обещани. Онези, в които слънцето изкривява сенките. Дните, в които смъртта е прелестната непозната, а утрините се раждат с мириса на лавандула. Търсих ги в очите, сълзящи без съжаление, в детските шепи и изтичащия между тях устрем.
Чаках тези дни в капана на сънищата си, омотани в стъклените въжета на собствената ми нерешителност. Търпеливо ги рисувах по платното на живота, изподрано от угризения и извинения. И така покрай другото отгледах безсънните нощи с лудостта на другата си половина.
Времето се умори от безкрайните ми опити. Остави ме сам на последната спирка. Да чакам сутрешната молитва на поредната изхабена религия.
Във вените ми още тече отровата на специалните дни, тези, в които да си различен не е плагиатство.