ТИ
(Картината)
“Затвори очи и ще видиш всичко!”
Даниел Буланже, “Павилионът на Мага”
Бавно завъртя ключа на входната врата и включи осветлението. В късната вечер домът му беше тих и самотен. Не очакваше някой да го посрещне. В мига, в който прекрачи прага, върху му се стовариха умората на деня и самотата на вечерта. През деня не мислеше за това, не му оставаше време - “въртележката” работеше на високи обороти.
По навик посегна за дистанционното на телевизора. Все още го правеше всяка вечер, въпреки, че вече почти не гледаше телевизия. Повъртя дистанционното в ръце, усмихна се тъжно и без да включи телевизора, го върна на място. Всичко беше само навик – учудваше се как с всеки изминал ден все по-малко му липсват вечерните часове пред телевизора. Лошата шега, която му беше скроила съдбата, май му направи услуга.
Намали осветлението, отпусна се в креслото и затвори очи. Остана дълго така.
През няколкото спомена, които се блъскаха в главата му и сякаш се надпреварваха с него самия, изплува ...