Дълъг, но и кратък е Декември. Изпълнен с празници, уют и аромат на канела. Той ме насърчаваше, докато приготвях тиквеника за Бъдни вечер. После се усмихваше, а понякога с глас се смееше, докато аз се тюхках над неуспешните си опити да направя питка.
- Ами, тестото не е моята сила - повтарях си и въздишах тежко...
Коледа отмина. Прекарахме я гледайки филми и докато той преглеждаше пресата, аз открадвах минутки да дочета малко скучния любовен роман, който бях захванала.
- Какво четеш - попита ме и надникна над монитора. Малко ме хвана срам и се опитах да наклоня капака. Все пак съм на достатъчно години, за да не чета романи, които хм, предполагат целувка последвана от каквото там и...
- Хайде, покажи ми - рече. Или трябваше да разкажа, или да го оставя да ме чопли цяла нощ...
разказах му: за Мия, която е толкова борбена, но в същото време крехка; за близките й, които се радват на уюта, но се боят от несигурността; за Майло, който не можа да спечели любимата си отново; за феликс и Кейт, ...