TheAlchemist (Момчето отАндалусия)
17 74
17 сент. 2008 г., 07:45

Тиха ярост 

  Проза » Рассказы
1540 0 5
1 мин за четене

Кого се опитваме да излъжем? Правим същите грешки. Същите грешки, които се заричаме никога да не правим. А ако грешките са нови – това ни съсипва още повече! 

 

Ново място, ново начало. Всеки си е намерил Ахилесовите пети и ги е изкоренил с метафизична терапия.

Глупости! Пълни глупости! Винаги си оставяме същите несъвършени и недоволни създания. Защото е толкова до болка обидно сянката на собствената орис да прикрива най-желаните пътеките на на съдбата, които така искаш да извървиш.

Нищожества. Ние сме нищо повече от безсилни нищожества, обречени да мечтаят напразно и да се самозалъгват с трохите на съдбата, които толкова наивно наричаме – късмет, щастие... може би и любов – кой знае.

 

Има ли изобщо смисъл от нашето съществуване? Оставяме ли нещо от шепа прах след нас? Защо се стараем, защо се надяваме да променим нещо?

Напразно! Напълно напразно – нищо няма смисъл, всичко е относително и е до някаква степен едно и също. 

 

Синусоида! Безкрайно дълга синосоида със две екстремни точки. Връх и падение! Горе и долу, плюс и минус – и нищо по между им! Нищо! Летейки се разбиваш в паветата и лазейки в калта се докосваш до звездите. Всичко това в едно мигновение.

Позитивност. Позитивност с голяма глупава усмивка. Нищо повече от безразличие. Сляпа неутралност.

 

Разочарование. Единственият честен приятел. Толкова истинско и ясно до бистрота. Горчив вкус в точка, в която времето е константа. Никакво осезание за бъдеще и сладка въздишка по миналото.
Колко сме глупави!

© Момчето отАндалусия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно есе с много истински и интересни мисли, завладяващи!!!
    "Защото е толкова до болка обидно сянката на собствената орис да прикрива най-желаните пътеки на съдбата, които така искаш да извървиш."
  • Факт е наистина, че това произведение е плод на моментно настроение...
    А и в крайна сметка, се усеща заряда, усещат се емоциите, които са те провокирали да ги изложиш на лист хартия... А това, че си успял да въздействаш значи, че си се справил успешно
  • "обречени да мечтаят напразно и да се самозалъгват с трохите на съдбата, които толкова наивно наричаме – късмет, щастие... може би и любов – кой знае..."
    Да очевидно е ,че си бил доста разочарован, но да ти кажа честно всичко зависи от нас, не от трохите на съдбата...

    Чета те и ми допадат произведенията ти, надявам се да видя нещо ново в скоро време Успех от мен и дано си извоюваш късмета,щастието и любовта за които копнееш
  • Хм - незнам за теб, но аз пиша в моменти на екстремни чувства - дали те били положителни или отрицателни. Очевидно е че съм го написал когато не съм се чувствал добре. Смисъла на писането за мен е да стана по-наясно с това което чувставм. Понякога чувстата са толкова силни че трудно се разбират.
    Не се гордея особено с това произведение - но то е просто отпечатък на душата ми в даден момент. Когато го препрочитам - разбирам как съм се чувствал и може би по-пълноценно се радвам на щастието което изпитвам сега.
    Никога не опитвайки горчивият вкус на лимона , не можеш да знаеш колко е сладък меда!
  • Наистина ли мислиш, че всичко е напразно и нищо няма смисъл? От произведенията ти, които прочетох не мисля, че е така...точно обратното, според мен ти си по-скоро от хората, които могат да откриват смисъла във всичко...Иначе много добре си пресъздал 'тихата ярост', която навярно всеки от нас е изпитва в даден момент от живота си, а понякога и повече от веднъж...Поздрави!
Предложения
: ??:??