Денят за мен беше свободен от служебни задачи. Чувствах се като млад тигър, поел да обходи своята империя. Дори ранното ставане и студът не помрачиха настроението ми. Изпитвах голямо желание да се гмурна в огромната смълчана гора и да се радвам на свежия въздух, на мириса на дървесина, на полъха на вятъра. Заревото от изток показваше, че силите на мрака гинат. Светлината встъпваше в правата си. В съзвучие с тези мисли в главата ми прозвучаха мелодии от безсмъртната опера на Моцaрт „Вълшебната флейта”. Tя бе грандиозен във всяко отношение шедьовър- най-напред и преди всичко музиката- огнена, плътна, мащабна, безбрежна и изразителна. Тя прониква мигновено до сърцето и душата на човека. Или както е казал Бърнард Шоу „тази музика без кощунство може да бъде поставена в устата на Бога”! Приказка привидно тя е носител на множество послания – не случайно музиковедите я сочат като философско завещание на гения. Наистина музиката, въплатила устремния полет на таланта на Моцaрт, е най-голямата це ...