Я сипи по едно от земното… Не, не – не искам нормално питие, искам земно… Да, зная, че е гадно, с отрицателен ефект върху нормалното наше мислене, че… Ама сипвай и не питай! Казах – по едно… Не искаш? Не си самоубиец… Иди до тая Земя, както нагло наричат планетката си, и ще пропиеш…

Бях, бях… В командировка – че кой нормален ще отиде там, ако не се налага… Да, началството… Заповед!...

О, те не ходят там… Дай им Магелановия облак, Кентавър… Не знаеш какво е това? Извинявай, увлякох се, минах на техните нелепи понятия…

Значи – планета Х-003 от групата на Цвърц… По-нагоре, по-нагоре… Като си решил да показваш на екрана, поне научи къде е… Още по-встрани… Ха!

И аз едва го намерих, когато се обади Великият Черупчест слон и ми нареди да стягам багажа. Още повече, че заповяда да пусна трите визора и сам ме насочваше. Доста сърдит беше – кой знае защо, смяташе, че трябва да зная всичко, в това число и местоположението на някаква дребна и ненужна система, нейде под опашката на Галактиката…

Е, аз имам опит и бързо се справих. Просто посочих в невъзможната зона и улучих. Опит, опит… Извика ли те босът за невъзможна задача, предполагай и очаквай най-невъзможното. В случая – наслуки посочих Дивите звездни скупчвания. Оказа се, че за тях ставало дума…

После тръгвах по предварителните тестве. Знаеш – от времето на Светлото хилядолетие, у нас управляват компютрите, а мислещите сме техни координатори. Колкото по-мощен е компютърът, толкова по-високо място в йерархията заема. И на толкова повече енергия има право. Отделно компенсациите и бонусите за отлична дейност…

На оная планетка… Ама, вярвай, не бъди скептичен… Та на оная планетка системата е друга. Друга…

Не зяпай така – третото око отиде чак на тила ти… Да, системата е друга. Имат началници, имат ръководители, имат… Абе, имат си водачи. Но! Но изобщо не ги приемат според резултатите и възможностите от перспективното и експертно базисно състояние.

Избират ги! Събират се аборигените, показват им няколко от подобните им, после – който има повече привърженици…

Никой, ама никой не се интересува от моженето и познанието. Външен вид, говорене…

Чакай! Цялата чашка ли глътна? Ами кашляй сега, че може и да повърнеш… Цялата чаша глътна… Защо, бе човеко? Нали не искаше?

Разбрах – шашардиса се от идиотизма им… Че ако ти кажа кого и как награждават…

Добре, промий си хрилете. И ще ти разкажа как сложеният за началник получава най-много облаги – независимо от кадърността, постиженията, перспективите…

Остави! Не си сипвай пак!

Така е – може да е управляващият с напълно празен и кух диск, обаче… Обаче, важното е какво пише на вратата му. Табелката говори вместо делата му…

А там компютрите се използват за немислими тук неща. Например, за игри, поща, забавления, просто за убиване на времето…

Не, не – това там не е престъпление. Макар че да убиваш времето…

Компютрите…

Да, добре – сипи по едно земно. Но не бързай да гълташ. Още колко неща ще ти разкажа за тия ненормалници… Колко бутилки от земното имаш? Само пет? Няма да ни стигнат. Дори единствено ти да пиеш…

Та за земните същества…