Ей така присетих се без конкретна причина за една жена… Аз като ‘убава я виждам… Пааа… за вазе не знам. И докато си умувах за нези… взеха да ми прелитат разни фърчащи мисли - и то ни в клин, ни в ръкав. Малко са разпилени… Мааа… То сеги в целия свят е хаос и няма ка’ да ми търсите кусур, че мислите на един дедо са малко поразпердушинени.
Че за бъркотията ми беше думата…
У наше село тя стана още по-голяма от ка’ по миналата годин’ са спомина дедото дет’ пасеше овците. Тез същите дет’ са на малкото ора де сме останали тъдява. И подир т’ва - зер неговата кончина имам изпредвид - на селското събрание избра’а мен за главен овчарин.
Ние по принцип у село си имаме някакви си седмични дежурства, ама сега веч’ аз съм сиии - баш овчара. Или както се изхождат словом там по телевизията онез по-учените гражданя - веч’ съм цанен за титулярин. Изотпърво не бях много вещ в овчарлъка, ама кат са замисла… То второ лято ги паса.. Иии… веч’ понаучих това, онова за нравите на стоката, както им викаме ние т ...