НА БАБА ВЕРА
Беше престанал да забелязва хората около себе си. В тялото му живееха двама души – ЕДИНИЯТ никога не излизаше на показ. ДРУГИЯТ имаше за задача за поставя прегради в общуването с околните – ако се наложеше, това ставаше машинално, учтиво, понякога и твърдо – според случая... Той бе външната обвивка, която го предпазваше от прекаленото любопитство, нездравите желания и помисли или омразата на хората...
Любовта, радостта, смехът бяха забравени... Само ЕДИНИЯТ в него знаеше миналото наизуст и понякога, когато настъпваше мракът, го предизвикваше с възраждането на някой спомен... Тогава болката се връщаше. ТОЙ ставаше от леглото и си намираше някакво занимание. Движеше се като насън, но с добре премерени движения. Работеше, докато от изтощение клепачите му натежаваха, добираше се с полупритворени очи до леглото, отпускаше се с тежка въздишка и се отдаваше на тежък сън, лишен от кошмари, изпълнен само от сладкото желание да спи непробудно...
Двамата в него също тогава заспиваха. ...