Крещеше когато се раждаше, толкова крехък в ръцете на Бога. Чувах виковете ти от земята и се молех Той да те пусне да слезеш при мен. А ти крещеше и крещеше, сякаш искаше да сгрешиш. Когато се изтръгна от ръцете му виковете ти стихнаха бавно и тръгна да падаш. С бясна скорост идваше към мен. Тогава протегнах ръцете си, за да те хвана, но те... те бяха чакащи и уморени. А вътре в главата ми всичко случило се преди, сякаш не се беше случило и чакаше теб, за да се повтори. Ръцете ми се отдръпнаха от теб и ти падна на земята. Очите ми се затвориха. А колко исках да те уловя във времето и да те запазя до себе си. Отворих очите си и те видях да стоиш пред мен, кръвта се стичаше по лицето ми , а моите сълзи ми пречеха да те видя. В миг прозрях как нещо бяло и леко се отделя от тялото ти. То се отдръпна назад от теб и полетя нагоре. Тогава Бог разтвори небето и те улови в ръцете си, като бебе. Но ти вече не плачеше, а се усмихваше с велика радост. Просто се сгуши в него и заспа спокоен, спокое ...