Семейството на Доброслав Чуйпетловски беше много сговорно и отдадено до последната клетка на телосложенията си на щерката Екатерина. Самият Доброслав не заслужава никакво внимание откъм страна на възможности за действие, защото с тази важна дейност се беше нагърбила съпругата му Лалка Величкова, позната като Лукреция. Така Доброслав я зовеше в най-затънтените дебри на душата си, като към Лукреция добавяше Отровителка-Велика (да не се бърка с Борджия). Така изкусно умееше да трови душата - бавно и методично, не оставяше никакви следи и накрая забърсваше с памук. Но стига за Доброслав, тоя завършен льольо, който беше приел доброволно диктатурата на Лукреция Отровителката (Велика) и дори през ум не му минаваше да се влее в изтерзаните групи на подтиснатите и унизени! Да развее червен байрак, да запее с цяло гърло революционна песен и да въстане против тиранията. Не! Той си кротуваше и чинно изпълняваше повелите на Лукреция! А най-новата повеля, издадена от повелителката беше да се погрижат за бъдещето на Екатерина Величкова, наричана от майка ѝ Екатерина Велика (че как двете да не са велики!) а в домашни условия беше просто Катето. И ето, че въпросното Кате беше приключило с образованието си, няма значение какво, ама е висше и родителите взеха да мислят какво да работи, за да просперира, да стане известна, да се добере до подходящ кръг хора и по този начин да направи подбор на бъдещ зет.

Няма да ви отегчаваме с подробности от провелото се заседание, в което Лукреция предлагаше, обсъждаше и отхвърляше предложенията. В този дебат на Добри щеше да му се откъса главата да я клати в знак на съгласие. А когато Лалка поднесе крайното решение за бъдещето на детето, направо му излязоха мазоли да млати ръцете от ръкопляскане. И само повтаряше: „Велика се, Лалче, валика си, душо! Ум като океан! Като Вселена, направо!” Лалка го погледна въпросително и той се коригира веднага :”Като две Вселени, Лалче, като две!”

И така, Лалка-Лукреция беше взела решение на направят от Катето не само журналистка, но топ-журналистка, както му думат сега! За целта тя трябваше да е в центъра на най-важните събития, диплени всеки ден по медиите! Първо я вкараха в една телевизия, защото Катето, спор няма, беше хубавица. Че какво друго и трябваше! Можеше да говори! Можеше да държи микрофон! Можеше да търчи… и други можения имаше, ама да не дотягаме. Оставаше само да бъде първа на значителното събитие от рода някого набили, на втори му откраднали портмонето в трамвая, трети заседнал в асансьора! По този повод се проведе следния диалог, който няма да ви спестим, за да видите кое как се организира, та детето да успее.

- Лалче, - плахо подхвана Добри уточнения по работата. – Ама как така нашето Кате ще се озовава баш в центъра на описаните от теб ситуации, които са потресающи, обаче…

- Ех, Добри! Льольо си, льольо ще си останеш! Ми напрегни я тази мозъчна клетка малко, стига е щъкала безцелно в черепната ти кутия!

- Тъй, Лалче, тъй…ама не се сещам как ще стане…

- Ние ще го организираме, естествено! Иначе как Катето ще е там, да не е Батман, бе льольо!

При това обяснение произведеният в льольо глава на семейство се опули, ама си затрая, защото Лукреция беше извадила най-отровните си пипала и щеше да премине към по-описателни епитети, започвайки с утрепляк и свършвайки в безкрайните дебри на подобни думи. Затова льольото само се опули, както вече споменахме.

- Значи ние организираме всичко. Ти ще си онзи, който са го набили и ограбили! А аз ще те набия и ще ти свия портмонето. И без това правиш за бой, пък и имам подозрения, че криеш някакви пари. Така хем ще си разчистим сметките, хем Катето ще дойде, аз ще избягам, а ти после изобщо няма да си спомниш кой те е бил. Ще си в комоцио! Ще те закарат в болница! Там ще се превиваш от болка, ще изпадаш в несвяст! А Катето до тебе ще те разпитва! Ти ще наблягаш на това, че ако не е била там, онзи изверг е щял да те умъртви, защото бил въоръжен и много опасен. Сега разбра ли? Защото бях изчерпателна!

- Разбрах, Лалче…разбрах! Значи ще ме биеш… С какво? И да ми пазиш очилата! Знаеш…стъклата скъпи…

- Ще те бия с подръчни материали, каквото има наоколо. С дърво, с камъни…Все ще изтраеш! И ще пазя очилата, естествено!

Няколко дни, след като Катето беше официално назначена и тръгна да репортерства, планът на Лалка-Лукреция беше осъществен. На Добри очилата останаха цели, за разлика от един зъб, едно ребро, десетина драскотини, пет цицини и ризата, която се омърля. Но той предвидливо беше навлякъл стара, защото нова му се полагаше чак след четири години!

Планът успя! Репортажът на Катето беше на челно място! С него започнаха новините и накрая завършиха, че ще проследят този случай! Не можело така хората да ги бъхтят за 5 лева (толкова бяха парите в портмонето) и насилникът да безчинства. Ако трябва, цял месец ще нищят тази новина, но ще я разнищят! Добри, както го беше инструктирала сценаристката на „новината”, казваше, че изобщо не видял мъжът в лицето, че бил 120 кг, дъхтял му на мастика и носел кубинки. Т.е. той насочи разследващите органи да гонят Михаля!

Като новината отшумя, дойде ред и на заседналият в асансьора човек! Човекът беше Доброслав. Заседна, като Лалка завъртя някаква джаджа така, че да заседне. Беше проучила литературата относно асансьорите. На петата минута Катето беше там да чуе воплите на стенещия човек, който пищеше, че страдал от клаустрофобия, вече повърнал, виело му се свят, бил да изпадне в истерия, после да припадне, да умре и край с мечтите му за бъдещето. Когато го извадиха от асансьора, Добри повърна за втори път, за доказателство, че е на смъртен праг! Медицинския екип веднага го превози до близката болница, като Добри ги подканяше да бързат, защото можело направо за моргата да карат. Катето навираше микрофона в лицето му, операторът снимаше облещения Доброслав, който си мислеше, че е трябвало да стане актьор, а не деловодител. Удаваше му се, бе! Така стенеше, че по едно време реши, че наистина може да умре! „Ей, за едното чудо ще ми прилошее наистина! Май преигравам!”, рече си той ама продължи самоотвержено да стене.

Новината отново беше водеща! Виждате ли какви асансьори ползваме? Гражданите засядат, гражданите страдат, гражданите са в смут! До кога, питаше Катето, докога това безобразие? Темата няма да я оставим така, ще я разнищим! И я нищеха! Провериха сума ми ти асансьори! Катето ходеше по блоковете и разпитваше народа. А те като почнеха едно жалване, не едно, а сто предавания с жалбите им. На Костадинка, моля ви се, съседката от горе й хвърляла обелки от банани на терасата! „И какво иска да ми докаже тази империалистка от горе? Че тя богата, а аз не мога един банан да си купя! Такова неравенство, а едно време…” И се почваше! Друг един, хич няма значение кой е, избута Костадинка и започна нов речитатив.

- Коцо, стига с тия банани, ма! Все банан ти е в устата! Не виждаш ли, че мазилката на блока се е олющила, водата се просмуква по стените, блока се клати от мъките ни, и никакво реновиране няма да го спаси! Пък и кой ли ни бръсне нас за нещо? Кой, а кажи ми, Коцо! Не наяла се с банани!

- Ти да не знаеш много, дръндар мазен! Тежиш сто кила, натежаваш на пода, изтърбуши паркета! Знам те аз, жена ти само за това говори!

Тук кавгата взе неочаквани размери и в нея се включиха и други, които изобщо не се интересуваха от сценария на Лалка.

- Много важно Коца дали яде банана и колко тежи тоя дръндар! Я вижте каква свинщина е около блока! Ама мъжете ги мързи да си мръднат задниците да хвърлят боклука и целят казаните за смет от балконите. Ама не улучват! И после не слизат да го приберат!

- Че що вие не го изхвърляте? Нали сте еманципирани! – ревна хорът на мъжете! – Да не си оцапате маникюрите, а иначе сте повлекани!

Катето търчеше между враждуващите страни и не смогваше да запише репликите и оплакванията.

- Ти ма! Какво сновеш тука и не ни оставиш да си кажем думата? – бутна я един – От вас не можем да си кажем нищо свободно. Надничате като…

- А ти си света вода ненапита! Ти хвърляш боклук през прозореца! И не улучваш! Само Кирчо улучва! Само той умее да вкарва… точно!

- Ми да! Той нали е плейбоя на блока! Вкарва! Не, че му завиждам…

Дебата се отклони в интимна посока, който не е интересен, защото чрез репликите се разбра кой с кого, коя бута и коя се стиска като… е няма сравнение, защото коя ли днес се стиска!

Когато тази потресаваща новина мина и замина, Лукреция извади цял тефтер със ситно изписан почерк. В него имаше дузина сценарии, в които освен основните действащи лица беше включена и майка й, която под клетва беше дала съгласие за участие в екшъните и че ще си трае! „На съд да ме откарат, маме, ще си трая! Щом е за доброто на Катето!” беше рекла майката на Лалка и се включи като баба, която хвърля пари през прозореца. И баш да ги хвърли на бандита (Добри), Катето минава под балкона, хваща торбата и беж към полицията! Следваха куп репортажи за нейната досетливост, самоотверженост, ум и хитрост! Само така, Кате!

Мина се не мина още някое време и Катето стана топ-журналистка. Сега ще си речете, ами какво става с домогването към някой по-така ергенин! Не че нямаше, ама Катето все търчеше по начертаните сценарии от Лалка и нямаше време за любов. Но това не значеше, че други не я забелязваха! Един ден до нея спря лъскав нов Мерцедес и от него галантно се изниза зализан депутат.

- Така и така, - почна умно той, - гледаме репортажите ви, направо ги смилате! Смела, бойна натура! Като за нашата партия от бойци за народни правдини! Влей се в редиците ни и ще станеш депутатка! От там ще громиш злосторниците и ще изкореняваш неправдата!

Няма да описваме краткото време, през което Катето се вля във въпросните редици. Стана депутатка. Беше минала през школата на сценариите, беше усвоила толкова имитиране на работа, завършена депутатка! Най-после щеше да си почине! Едното натискане на бутона едва ли щеше да я преумори!

Лукреция също беше доволна! Дори за няколко дни прибра отровните стрели, насочени към Доброслав. Нека и той живне, помисли си тя и се отпусна доволно пред телевизора. Катето даваше интервю!