20. Топла самота

Самотата е топла, когато мисля за теб. Кадифена, скрила слънце в гънките на спомена. Далечна и тиха като отдавна отминала буря. Самотата е нежна, когато си спомням за теб. И тъгата е топла. Защото не съм те забравила – като красив летен ден.

Искам да постоя още малко в магичната люлка на спомена. Искам още малко да бъда сред летния миг, който ми бе подарен. Имам толкова много причини да мразя, ала не искам. Самотата е хубава, когато си имам спомен – като лято, скрито в съня нежно.

Разглеждам снимката, която избледнява полека с времето. Като живота ни, ден подир ден. Споменът се е сгушил в душата ми. Хубаво му е да е там – в меките кадифени длани на чувствата. Има си дом – като слънце, събрано за зимата - в обич.

Самотата е топла. И чакана. Малко огънче в днешния ден. Самотата е моя приятелка. С нея мога да разговарям за теб.

Топла нежност милва душата. Самотата затваря очи. Тя обича да ми бъде приятел, докато времето като коте спи.

автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Нежно" - издателство "АртГраф" - 2023 г.