Пешеходеца дори не си спомняше откога не е давал пари назаем. Случвало се е, разбира се, но много отдавна, в друго време и друг живот.
Повечето хора не обичат да дават заеми. За Пешеходеца обаче това беше доказателство, че съществува, че го има. Че поне нещо, макар и дребно, зависи от него в тази огромна шарена въртележка, в която нищо не зависи от човека.
За съжаление, през последните лениви години, вече цяла върволица, не бе откривал в себе си доказателство за живот.
Затова потръпна вътрешно, когато в сряда вечерта в „Свирката” Васил докторът каза:
- Мама му стара, изпускам страшно изгодна кола заради сто лева.
Табладжиите извиха глави към него, а трополенето на зарчетата секна. Ванко тенекеджията го погледна въпросително.
- Един колега заминава да работи в чужбина. Продава опела си за шест хиляди. Колата е на четири години, перфектна. Струва поне двойно.
Ванко кимна. Немските коли държаха цена. Доколкото можеше да прецени, сделката наистина я биваше.
- Сто лева! – изсмя се той. – За ...