Започваш от стъпалата. Докосваш я нежно, боязливо дори. Все още не можеш да повярваш, че тя ти се е отдала. И виждаш първия белег – отгоре на стъпалото, точно преди пръстите, голям колкото монета. Изгорено. Нежна розова кожа, личи си, че е стар, но въпреки това те е страх да го докоснеш.
- От ютия е. Падна ми на крака като малка. – целуваш го. Кожата е дори по-нежна, отколкото изглежда.
Продължаваш нагоре – на глезена на другия крак – светла резка, едва забележима – спомен от неудобни обувки.
Колената – о, те са целите в белези. Но толкова стари, че вече са се слели с кожата и са почти невидими за окото. Усещаш ги само на допир. Малкото над лявото коляно – друг белег – от счупено стъкло.
Още по-нагоре – от вътрешната страна на бедрото – дебела резка – порязано на ръждясала ламарина, докато прескачала ограда, за да избяга с откраднатите ябълки. Личат си дори трите шева – и той е гладък и изпъкнал.
Всъщност цялата й кожа е такава – влудяващо гладка и нежна и мирише на портокали. Ах.
Ниск ...