Имаше преди време една голяма гора.Посредата на тази гора имаше поляна. Там
имаше една самотна топола.Самичка тя посрещаше неволите и изпитанията на
природата. "Ех да имах едно другарче, с което да споделям всички тъжни и весели
моменти." Тополата си мечтаеше за това ден и нощ. Мислише само за това.За
момента, в който ще има до себе си другар, с който да споделя всички моменти.
Времето минаваше, месеците се нижеха, годините минаваха, а тополата си стоеше самичка.
Една прекрасна пролет заленото дръвче забеляза, че до него расте друга топола.Като я съзряла се зарадвала много.Казала си " Ех най-сетне ще имам другарче до себе си ".
Тополата наблюдавала как расте новия й другар. С всяка изминала година младото
дръвче разстяло и се разхубавявало.Двете тополи се влюбили една в
друго.Посрещали заедно неволите и изпитанията на природата.Подкрепяли се
взаимно.Заедно можели да посрещнат всички изпитания.
Минавали години.Заедно били щастливи.В една прекрасна пролет гората около тях ...