Това е. За това ти говоря. Това е истината. Искам да кажа… Това е той. Той. Господ. Виждал съм го. Още от дете знам, че е наблизо. Точно тук, в къщата… В кухнята. В моята кухня.
Ето го. Ето как изглежда. Като този чернокож от плаката с реклама на поредната марка ориз. Това е лицето му. Виждаш ли колко е мил… „О, Виктор, радвам се, че се връщаш към зърнените култури” - казва ми Той. 14 години по-късно. Същите са. Кожата му, очите му и тази самодоволна усмивка… Да създадеш света от нищото… Бог винаги се усмихва. Дори когато убиваш баща си пред очите му. Аз го наръгах дванайсет пъти, а Бог ми се усмихваше… Ето така. Както тишината е отсъствие на всякакъв шум, голотата - отсъствие на дрехи, тъмнината - отсъствие на светлина, така и аз съм отсъствие на добро. Аз съм отсъствие на добро, обаче шибаният Бог ми се усмихва. „Хайде, Виктор, покажи на червивото копеле какво е истинско убийство!” - вика ми Той от стената, а аз дупча създателя си от яд, че не съм го направил по-рано.
Обичам ориз. Тв ...