А тя изобщо не подозираше, че момчето, което беше срещала няколко пъти в градския транспорт и на улицата, би могло да заеме такава голяма част от сърцето ù... Един ден, докато вървеше към вкъщи, загледана в своя телефон, вдигна главата си и го видя, вървейки в различни посоки обаче, погледите им не се отмятаха един от друг... Последва усмивка, после още една и накрая тя зави в уличката до блока ù... Мислеше си, че вероятно той е просто един симпатичен младеж, с когото искаше да се запознае, но нямаше как, понеже не знаеше нищо за него, а беше толкова срамежлива... Изминаха седмица, може би почти две, а тя не спираше да мисли за красивата и мила усмивка, с която той я бе дарил, и за големите му изразителни очи... Тя реши, че няма смисъл да се заблуждава, че той би могъл да играе някаква важна роля в живота ù, и просто спря да се надява да го види отново... Изминаха още няколко месеца, тя почти го бе забравила, но имаше една малка част от нея, която продължаваше да се надява пак да го ви ...