Не го държаха краката. Така беше от малък. Просто краката не го държаха. По-точно единият. Баща му го бил цапардосал навремето гневно с ръка заради някаква беля, но той се дръпнал назад и юмрукът се стоварил в коляното му. Ако го напънеше нещо, потдаваше и той залитваше на една страна. Другият крак компенсираше това, но все пак бе неприятно. Неприятен беше и леденият вятър навън. В тайгата студът бе нещо обичайно, често стигаше минус 40. Свикваше се, но духнеше ли вятър, навън ставаше крайно опасно.Някъде далеч виеха вълци. Старият Све, затвори вратата и си съблече кожуха. Тежеше цял тон, покрит със сняг. Сложи го на стола да съхне. Свали ушанката и ръкавиците и ги тури над камината. Подпря старата двуцевна Тозка на стената, седна и взе да си сваля ботушите. За цял ден беше убил няколко катерици. Лежаха простряни в една зелена щайга до вратата и кръвта се отцеждаше от тях. Запали огъня и постави чайника на двете тухли. Имаше торба с билки в долапа, събирани през краткото лято. Всеки де ...