ТРАКИЕЦЪТ
Спарадок приседна на грубо издяланата пейка и отправи трепетен взор към белите шапки по непристъпните зъбери на Медиана, издигаща се на десния бряг на Стримон.
Преди три дни бе изпратил съгледвачи нагоре по течението, към прохода между Медиана и планината Донакс, към земите на агрианите.
Те бяха малко и немощно, родствено племе и с данталетите, които населяваха горното течение на Стримон, му създаваха през известни периоди затруднения, с които своевременно трябваше да се справя.
Трябваше да е сигурен, че от север в гръб земите му ще бъдат мирни, за да подготви на юг похода си срещу огромните и несломими легиони на римляните.
Скоро забеляза облак прах, който бързешком се приближаваше.
Конете пръхтящи, забиха копитата си току пред него.
Прашните ездачи скочиха и снажният и запотен Диенгил се изправи пред него.
- Спарадок, земите на север са мирни! Носим ти благословията на данталетите и агрияните.
Ако не се включат в битката – то поне няма да ни пречат. Такива са думите им.
Мла ...