- Чувал ли си поверието из нашия край за трите мории? - Донката погледна питащо фотографа от София.
Мъжът само повдигна рамене и това накара спътника му да продължи.
- Когато се роди дете, на третата вечер пристигат трите мории – едната е черна, а другата бяла. Пък третата никой не знае каква е. Сядат над главата на детето и наричат пътя и живота му. Бялата дава светлината на дните му, черната сипва мъката, която ще изтърпи, а третата – третата никой не знае какво казва и какво нарича. Затова е и най-страшна от всички. За нея майките оставят сладкиш или малък подарък, който на сутринта носят на черквата. Ако лошо е нарекла детето, да се опитат да го пречистят. Ама зарече ли те трета мория, и Господ не може да те спаси. Така казват старите хора.
- И ти вярваш на всичко това? - подсмихна се кисело фотографът.
- Вярвам или не вярвам, няма значение – уверено продължи Донката. – Има една баячка от другото село. Кога я викат при някого, понякога казва така: ”Тук има сенка на Оная мория. Нищо ...