– Учителю, кой е най-достойния сред човеците?
СОКРАТ: Достойнство. Как го разбираш ти това? Аз не мога да ти кажа кой е достоен и кой не, преди да разберем какво е достойнство.
– Учителю, аз виждам много заслужили магистрати, държавни люде и висши сановници на които се отдават най-дълбоки почести. Но те защо са по-достойни за това уважение от оня окаян просяк, който така лошо мирише в края на Агората?
СОКРАТ: Нима просякът не е достоен да живее? Кой би се осмелил да му отнеме живота, като на краставо куче, само заради това, че вони непоносимо? Ти би ли го направил?
– Но Учителю, знаеш, че аз не мога да отнема живота и на най-незначителната пълзяща твар, защо ме изпитваш с тези страшни думи!?
СОКРАТ: Не ме ли изпитваш ти, задавайки ми тези провокативни въпроси? Но, сега си спомням, нима веднъж не ме попита дали има универсална справедливост? Нима справедливостта не се отнася еднакво за Перикъл, този, според някои блестящ стратег и окаяния роб Делатен, който си вони самотен. Ако за единия е справедливо да му бъдат отдадени най-дълбоки почести за делата с които спаси Атина, то нима за другия не е достойно да му се позволи да умие телесата си и да му бъде даден един кат чисти дрехи? Та да спре вонята, която гони вече и мухите около гнусното му тяло?
– Нима Този славен и премъдър войн, Перикъл не е най-достоен сред съгражданите ни, за да му бъде отдадена най-дълбоката почест. Защо го сравняваш с оня смрадливец Делатен, дето цял живот не си е мръднал пръста да стори нещо за себе си, камо ли за другите?
СОКРАТ: … и да бъде оставен да носи зарази, разлагайки прокаженото си тяло насред Агората. Достойнството е лична категория, според характера и делата на човека. Но то зависи до голяма степен и от отношението на обществото, на гражданите на Атина и другите полиси към същия този човек. Затова всеки по своему е достоен, на всеки трябва да бъде отдадено заслуженото достойнство.
Само тогава държавата и полиса ще просперират. Доволен ли си от обяснението ми, Платоне?
– Но тогава излиза, че аз съм достоен, колкото и Ти, Учителю…
СОКРАТ: Трижди по-достоен гражданин от мене си, Платоне. Защото аз ще изпия чашата с бучиниш, а ти ще останеш, да учиш на мъдрост бъдните поколения. Казах!
© Атеист Грешников Все права защищены