Съдбата се усмихна!

Отидох!

Разхождах се, хваната за ръка с любовта,

гледах и пълнех очите си с неща, мечтани и невиждани..

Дишах с пълни гърди и сияех...

Три дни в Рая!

Три дни в мечтите!

Три дни с любовта - любовта, която никога няма да имам...

Е... свърши! Времето не го е грижа за душите ни...

Няма го Рая, нито любовта....

Останаха само мечтите - изгарящи, но невъзможни...

И боли...

Сега знам как се е чувствала Пепеляшка в полунощ...