Като му излезе на човек името!
Та и на мене - веднъж показах умения да пиша технически и да правя плакати. И оттогава съм провъзгласена за щатната плакатаджийка на братовчедка ми Мими. Витрината на Центъра за лекарствена информация е цялата заета с цветни плакати, рекламиращи новите лекарства. Цветни картинки, колоритни надписи.
Ето, вчера, на централно място, окачихме огромен плакат - докато го измисля, зор видях.
Новото лекарство, самият връх на тибетската медицина "Аюрведа" - повишаващо потентността на мъжете.
Е, да не мислите, че е лесно да го рекламираш така, че да си в златната среда?
Докато мислехме с Мими какво да напиша и нарисувам - се смяхме до сълзи. Трябваше да задоволим любопитството на минаващите покрай витрината. От една страна, да не влизат при нея да задават излишни въпроси, от друга пък - да не ги губи като потенциални клиенти.
Фармация, фармация, ама търговия!
Най-накрая решихме соломоновски задачата!
Картинките ще бъдат леко еротични, а надписите - малко загадъчни и по-културни.
И така, изтипосах аз една стая, прозорец, луна, голямо легло, някакви подобия на мъж и жена лежат, сърдити, гърбом.
Карикатура за чудо и приказ! А отстрани нацвъках едни фигурки, наподобяващи женски гърди, очи, сърчица.
И голям, красив, цветен надпис:
ЗА ЩАСТЛИВ БРАЧЕН ЖИВОТ!
СМЕЛО КУПУВАЙТЕ ... (името на лекарството), НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ!
САМО ЗА МЪЖЕ
Дали това беше най-удачния вариант за реклама, времето щеше да покаже!
След една седмица минавам през Центъра. Гложди ме любопитството дали някой е прочел рекламата. Мими ме посреща, и по погледа й познавам, че ще има веселба:
- Влизай, днес не съм жива от смях!
- Какво става? - прихвам да се смея, още преди да съм чула нейните думи.
А тя започва да се тресе, не може да ми обясни спокойно.
Още преди няколко дни пред витрината застанал един мъж, около 40 годишен, с работни дрехи. Чел, чел въпросната реклама, суетил се, тръгвал си, пак се връщал. Накрая се престрашил да влезе.
- Момиче, язее... тъковъъ... - взел да пристъпя от крак на крак.
- Да? - любезно отвърнала Мими, като своевременно забелязала какви сенки под очите си и какъв уморен вид има мъжа.
- Ами... целА нощ съ врътъ и не можъ - изплюл той камъчето, леко изчервявайки се.
Върти се, си помислила Мими. Ама безсъние ли го мъчи, или импотентност? Независимо, че видяла как той се суети около рекламата.
- От лекарството на витрината ли се интересувате? - внимателно го попитала тя.
- От него, от него! Женътъ ша ма умОри. Искъ, пъ аз не можъ. Се изморен са вратям, и ми са спи, спи. Па тя са кокори и ми вика, че по парясници ода. Момичеее, спасявай ма!
Дала му Мими от рекламните бройки на лекарството, със съответните обяснения как да го приема.
- И днес, по обед, се отваря вратата, и нахълтват цяла група мъже - все в работни комбинезони - се смее братовчедка ми. - Начело с онзи мъж.
- Момичееее, ша та черпя - подал й той кутия луксозни бонбони - ама и аверите ша спасяваш!
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева Все права защищены
Какъв смях - страшна работа, ти казвам!