ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ОСМА, СЕГА ПЪК МАГИЯ НА ФЛАШКА
Само че изпитанията и неразбориите съвсем не бяха свършили. Нали си спомняте малкия Стас? Той беше от Познан и заедно със сестричката си Башка и родителите си отиваше на почивка в България. Преди това бяха решили да се отбият при дядо му и баба му, които живееха в Прага и така се отзоваха на Пражкото летище, а след това и в самолета за София. Башка вече беше заспала блажено, та тя беше само на две години и сигурно сънуваше как къпе мечето си в морето. Майка им и баща им тихо си говореха и постоянно надничаха в българо- полския разговорник, който им беше подарил дядото на децата. Самият пан Станислав, дядо им, беше посещавал много пъти България и знаеше доста добре български , защото някога се беше влюбил в българската екскурзоводка Магдалена, дори й беше подарил годежен пръстен и я беше запознал с родителите си. Само че бившият приятел на Магдалена се върна от далечно плаване с кораба „Ралида“, хвана я за ръката и въпреки съпротивата й я отведе в гражданското. Чудни хора са това, българите, клатеше тъжно глава тогава младият пан Станислав, въздишаше и гледаше морето. Изведнъж погледът му привлече млада плувкиня, която вече повече от час упорито плуваше успоредно на плажа. Помисли си, че има мъртво вълнение и момичето може да се удави, само че не беше така. Барбара просто тренираше за студентския шампионат във Варшава. Както вече се досещате, така се запознаха бабата и дядото на Стас, на брега на Черно море, в България.
Може би пан Станислав никога нямаше да узнае, че неговата българска любов, отдавна вдовица с две дъщери и четирима внуци, често разглеждаше профила му във фейсбук и отронваше по някоя сълза:
„Ех, Стас, къде ми беше акъла преди тридесет и пет години? Защо не се омъжих за тебе, а за Йордан?“
И аха да му изпрати покана за приятелство, но нещо все я спираше.
Всъщност, малкият Стас изобщо не знаеше нищо за това приятелство, той просто си играеше игри на лаптопа, който дядо му купи. Изведнъж видя на пода до седалката флашка. Зачуди се, не че не знаеше за какво служат флашките, вече беше на седем години, но откъде се беше взела тая? Посегна и я включи на лаптопа. Помисли си, че сигурно на нея има записана или игра, или нещо тайно и интересно. И тогава стана една...
Вратите на багажниците над главите на пътниците с трясък се плъзнаха, отвориха се и сякаш торнадо издуха раници и чанти навън.
- Таблетът ми!- извика Кейд и с отчаян плонж, достоен за вратар от Шампионската лига, хвана голямата си раница, преди да се е стоварила на главата на мирно спящата Башка. Из въздуха се носеха десетки телефони, екраните им светеха и говореха на непознати езици, пасти за зъби изстрелваха бели и цветни потоци , които застиваха в причудливи форми, бикини и носни кърпички плющяха като знамена на вятър, книги и списания отваряха на някоя страница и неизвестен глас започваше да чете от тях, а пък кръстословиците! Не можете да се досетите какво ставаше с кръстословиците, ама никога! Цветни химикали решаваха ребуси и судоку с огромна скорост! Чуха се писъци на деца и жени, а един старец беше застинал с отворена уста и напразно се мъчеше да каже нещо. Портфейлът му се изпразваше с огромна бързина и парите изчезваха в някаква неизвестна реалност.
- Но какво е това, нали вещицата вече я няма тук?- зачуди се Маргарита Антонеску. Беше заела мястото на арестуваната вещица и се преструваше, че всичко с билета й е наред. Положението ставаше много сериозно, паниката сред пътниците беше неописуема и можеше да доведе до катастрофа. Изведнъж видя стъписания Стас, който беше впери поглед в екрана на лаптопа, а на него се виждаше , сякаш от невидима камера, случващото се в самолета.
- Магия на флашка! - скочи от мястото си синьокосата професорка и промърмори нещо на непознат език. И по-добре, защото изобщо не беше за пред деца и не подобаваше на възпитана дама да използва такива изрази. Всъщност, беше проговорила отново на родния си език- дакийски диалект на древнотракийския. Защото вече е време да разкрием коя беше тя всъщност, а именно тридесет и първо поколение жрица на древната могъща богиня Бендида!
- Момче, извади флашката! - но Стас не помръдваше и тя бързо се изви във въздуха, без да се подпира никъде, надвисна над лаптопа и издърпа със сила устройството. Стюардесата Милена дотича до нея и попита с какво да помогне.
- Трябва да я унищожим!- каза Маргарита, като едва си поемаше дъх.
- Да я сложа в микровълновата?- предложи момичето.
- Не,не,какво говориш, то е все едно си напълнила фурната с фолио!
- Да я пусна в тоалетната?
- Не,скъпа, тя е като бомба, ако не я обезвредим, може всеки момент да избухне.
-Да я изолираме във вакуум-обади се Мануел-можем да го създадем с мини прахосмукачка и найлонови пликове. Сигурно имате такава на борда на самолета!
- Има, но е в багажното.Няма как да вляза там, обясни Милена, вратата е блокирана автоматично по време на полет. Измислете друго решение!
- Ами ако...-замислено предположи Виктор- ако деинсталираме софтуера? Ако лаптопът я разпознае като вирус и я приклещи в клетка?
- Но защо не я разпозна одеве? - попита Кейд.- Каква е гаранцията, че няма да продължи да действа?
- Абе какво се чудите, чуха непознат глас. Един едър мъж беше се облегнал на вратата към пилотската кабина.- Дайте я на мене!
- Каквооо?- момчетата не повярваха на очите си . Самият шампион тежка категория по професионален бокс Кубрат Пулев също пътуваше с тях! Кой знае защо, професор Антонеску му подаде флашката.
- Сега гледайте внимателно, досега не съм постигал нокаут на флашка , но...-и той стовари огромния си юмрук върху дребното злосторно устройство. Чу се трясък и след него отчаян вик, флашката се разсипа на прах, а по ръката на Кубрат потече тънка струйка кръв.
- Бързо я промийте!- извика професорката със синята коса.
- Защо, пластмасата заразна ли е?- усмихна се шампионът.
- Заразна – не, но смъртоносна да!
Най-бърза се оказа стюардесата Милена, тя бързо изля цяло шише „Шанел 5“ на ръката на Кубрат.
-Задължен съм ви, госпожице!- усмихна се още по- широко шампионът- Още на летище София ще ви подаря нов парфюм!
Чуха се силни ръкопляскания, всички се усмихваха, дори старецът успя да си затвори устата, преди ченето му да изпадне от нея. Само Башка все така кротко си спеше...
-Моля пътниците да затегнат коланите- чуха гласа на пилота-Кацаме на летище София!
През това време Кубрат Пулев раздаваше автографи на пътниците, Кейд стискаше раницата със скъпоценния таблет, Мануел ровеше из джобовете си, за да се увери, че снимката на Руженка си е на мястото и е невредима, а Виктор си мислеше колко е жалко, че делфинът Курт не е с тях и е пропуснал такова нвероятно приключение...Дори се чудеше дали ще може да му опише всичко подробно, Курт беше голям Тома Неверни и щеше да му се подиграва и да твърди, че си измисля. Извади айпада и започна да снима, но от доскорошния хаос не беше останала и следа. Всички си бяха прибрали вещите, а кръстословиците и судокутата си бяха недокоснати от химикал! Само дето миришеше силно на „Шанел 5“.
Момчето въздъхна и закопча колана си. Все пак, Курт беше най-добрият му приятел и трябваше да му повярва...
© Neli Kaneva Все права защищены