ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ТРЕТА, НАСЛЕДСТВОТО НА РОДА СИВЕНОВИ

  Антъни Сивенов беше роден в Америка, но родът му произхождаше точно от селото, където беше прекарал последните си години рицарят - монах Антон Пескар, а и точно на него беше  кръстен младият мъж. Дори все още понякога посещаваше старата къща на прадядо си като се стараеше това непременно да става на Великден. Защото стара традиция на семейството  беше точно в този свещен ден да се пали почернялото каменно огнище и родът да се събира за поредната среща.

   Когато получи съобщението от непознатия за него младеж, Мануел Пескар, той си помисли, че фамилията е просто съвпадение и едва ли момчето е потомък точно на тайнствения монах, за когото разказваше родовата легенда. А легендата беше най - странната и чудновата част от наследството му в тая страна,      наред със старата къща, която,           кой знае защо, все още не продаваше.

   Легендата му разказа прадядо му, старият доктор Сивен Сивенов, който дойде да живее с тях през последните няколко години на живота си. Тя се предавала от дядо на внук в продължение на векове почти осемстотин години и , въпреки че нямаше безспорни доказателства, че наистина събитията са се случили по тоя начин, героите оставаха същите.

  Дядото и бащата на доктора имали много земя по тия места, били уважавани и работливи хора. Стремели се да помагат на съселяните си най - вече като насърчавали децата им да учат. Самият доктор бил отличен ученик и първенец по успех в градската гимназия и никой не се съмнявал, че наесен, след като завърши, ще отиде в столицата да учи медицина.

    Но събитията , които последвали, направили това невъзможно. Страната, чийто предишни управници с огромни усилия успели да запазят от войната и разрушенията, попаднала във властта на нови завоеватели. Те налагали нов ред със сила и безчинства. С нелепи обвинения изпратили в затвори и лагери много заможни и образовани хора, хиляди просто избили , за да  заграбят имуществото им. Били подпомагани от местни пройдохи и безделници, които сложили да управляват. Ширело се беззаконие и никой не бил сигурен нито за живота , нито за имуществото си.

  Така и младият Сивен не получил разрешение от местните управници да отиде в университета, защото баща му и дядо му били обявени за врагове на народа и изпратени в лагер чак на един блатист остров. Близките му, които не били сигурни за бъдещето, уредили да напусне страната и да замине с група градинари на работа в Бохемия. Качили го на товарен кораб по Дунав и така един ден той се отзовал в Прага, без да знае езика, без пари, но твърдо решен да учи за лекар. По това време тая страна все още се радвала на относителна свобода и се намерили добри хора, които помогнали на момчето. Най - добрите му приятели били едно момче, Вацлав и русокосата му сестра Руженка. Те го учели на езика, намирали му работа, за да може да се издържа, тъй като парите, които близките му тайно изпращали по доверени хора, изобщо не били достатъчни. И така , един ден той им разказал семейната легенда за монаха - рицар Антон Пескар. За съжаление, дядо му не успял да му каже какво е станало с кутийката от алабастър, която мъжете от рода трябвало да пазят като живота си.

   Руженка, която учела история, се заела да издири дали в архивите има нещо за тоя род и така успяла да открие къде се е намирал замъкът на рицарите Пескар. Дори един ден си направили екскурзия до мястото, но то било запустяло, само тук  -там се виждали остатъци от стари зидове. Наоколо не живеели хора, в близките селища нямало семейства с тая фамилия. Младежите помислили, че тя безвъзвратно се е изгубила през вековете.

   Годините минавали, младежът вече бил дипломиран лекар и му било време да се върне в родната страна. Искал да работи в близката болница и почти бил забравил за тайнствената кутийка с костилките от вълшебното дърво. Един ден получил писмо от Руженка, в което тя му съобщавала, че е открила потомци на рода Пескар, но те вече живеели в Америка. И тогава младият доктор тръгнал да говори с дядо си, но по пътя трябвало да помогне на пострадали при катастрофа и докато стигне в селото, старецът внезапно починал. За съжаление, баща му не знаел нищо, а и във вещите на дядото не открили въпросната кутийка.

    Но озадачаващи били последните думи на починалия, отправени към сина му: “Огнището, не забравяйте огнището! Палете го на всеки Великден, огънят в него е свещен!“

   Тогава си помислили, че старецът просто иска да съхрани единството на семейството и вярата им в Бог. Така смяташе и бащата на Антъни, който не искаше и да чуе за връщане в селото. Но писмото от братята Пескар постави нови въпроси , особено странните сънища на най - малкия, Виктор. Един от ръкописите, с които Сивенов се запозна при проучванията си в манастира „Свети Антоний“, беше препис , както беше пояснено в началото, от хроники, издъбани на каменни плочи. Започваше с рисунка на дракон, който стои пред счупено яйце, а вътре има каменни плочи с надписи на непознат език. Рисунката приличаше невероятно на тази от шоколадите на фабриката в Бохемия и на дракона, с когото твърдеше, че е говорил Виктор.

   От ръкописа се виждаше, че златолистната вишна наистина е съществувала, и то точно в двора на тоя манастир и монахът,  който го е писал, се е грижил за дръвчето. Наистина, много от поклонниците си бяха вземали костилки, на монасите не им се е свидело, но никой не е знаел къде трябва да се посадят те, защото написаното в ръкописа било много неясно.  Там се споменавало за изпитание със свещен огън, за някакъв център на Вселената и че мястото на засаждане трябва да е под стъпката на Хубавицата.

  Колкото и да си блъскаха главите трите момчета и археологът, не стигнаха до някакъв резултат. Но скорошните събития с намирането на кристалните деца, които все още се обучаваха на свещени места по земята, ги убедиха, че откриването на вълшебната костилка е въпрос на живот и смърт за човечеството. Не се знаеше по какъв точно начин двете неща са свързани, но връзка явно имаше.

  И така, Сивенов се отправи за България с намерение да разгадае тайната на мястото, където предполагаше, че е ключът й - къщата на прадядо му. Там покани и тримата братя, защото правото да притежават вълшебното дръвче беше тяхно.

  Но преди това им беше писано да преживеят други странни приключения и да се срещнат с един непослушен принц и един дракон - отшелник.