Бо стоеше отегчен на една от многото синьо-лилави скали с остри ръбове, гледащи към долината на лунните спомени. Тя представляваше пуста местност, с няколко средно големи кратера, издълбани от риби – сухотворки. Те бяха непретенциозни същества, обитаващи скалисти райони. Не напускаха често скривалищата си и водеха сравнително спокойно съществуване, но когато местните се гавреха с тях и играеха на риболов, ставаха необичайно раздразнителни. Тогава слагаха мъхестите си палта и напускаха без предупреждение скалите. Дълбаеха неуморно кратери в знак на мълчалив протест, тъй като нямаха право на гласни струни, отказаха да се редят на опашки, когато ги раздаваха от местната комисия за разпределение правото на гласове, но това е една друга история.. Най-гадното в тази работа бе, че се вдигаше такъв прахоляк, че всички се втурваха да залостват врати и прозорци, а на мистър „Пропър” направо му идваше да си подаде оставката.
Доктор Бо и Табу си имаха тяхна обичайна практика. След дълъг и уморител ...