Било време, когато на власт царувал съветът на портата към живота. Хората се обръщали към него, само когато било наистина наложително. Той държал ключа към трите свята, но хората не знаели тази подробност. Те вярвали, че обръщайки се към него, могат да си решат проблемите, но не подозирали защо и как. Този съвет се събирал на няколко години веднъж, за да направи дебат относно съдбините на подчинените си - хората, а и за себе си. На такъв съвет се появил и един човек. Но той се считал за самопожертвал се светец. Такова посещение се било случило вече, и на събралите се не им е било чудно. Дебатът започнал.
- Добър ден, уважаеми светци. Днес сме се събрали на този висок хълм, за да отсъдим как да се справим с трите измерения на човешкия род. Не би трябвало да има присъстващи от рода човешки, но този човек заслужава. И ако той, при престоя си тук, докаже, че наистина гласуваното му доверие от хората е заслужено, ние ще го пуснем да си ходи. Съгласни ли сте с мен?
- Да, да да... казали всич ...