През късния следобед на отиващия си ден , Силвия бе седнала на стълбите на задния двор , замечтано гледайки как птичките танцуват сред красивите облаци на небесносиньото небе , изглеждащо като безкраен океан, пеперудки радостни летяха от красиво цвете на още по-красиво и игриво го обикаляха, а котката Мила се бе излегнала така , сякаш светът беше в нейните лапички. Силвия бе замислена – нещо бе влязло в мислите и бе прекъснало нейното спокойствие. Погледът и блуждаеше – ту гледаше Мила и и се радваше на спокойствието , което излъчваше , тук гледаше птичките , които радостно танцуваха сред красивите облаци , ту гледаше красивите пеперуди как прелитаха от цвят на цвят. Когато беше натоварена и тревожна тя винаги сядаше там на стълбите , взирайки се в красотата на живота. Това я успокояваше и я караше отново да повярва в това , че каквото и да се случва в живота то е тук за да ни направи силни. Преминаваше през труден период – напрежение в работата , сивотата в ежедневието и , безкрайните ...