Уличка. Тишина. Само две баби са извадили столчета пред портичките, наредили са отгоре стоката и чакат някой мющерия.
Обаче – няма. Есенното слънце леко пожълтя клоните, птичите аборигени се радват на освободеното от прелетните курортисти пространство, котките лениво се оглеждат, преценявайки конкуренцията за идващия март.
Задава се човек. Евентуален купувач с евентуални пари, които след евентуалната покупка ще преминат евентуално в джобовете на жените.
Заглежда се.
Добър знак.
Спира се...
Охо, това е вече сигнал!
Вперва поглед към кошницата на едната баба.
Е, готов е...
- Гъби, а? – пита, сякаш е чернокож слепец на пиано.
- Гъбки – съгласява се миролюбиво продавачката.
- Диворастящи? ...