Първа част
Тая вечер маркерът мига някак странно. Сякаш ми намига непозната. Харесвам го, но предпочитам хаотичното и безритъмно примигване на стария ми приятел. А тоя сякаш ритмично ми напомня, че в главата ми не се ражда нищо оригинално.
Писна ми. Тъкмо се пресягам да затворя лаптопа, когато на екрана му изгрява странно малко прозорче с още по-странен надпис:
„Здравейте, аз съм ТройКо и току що заразих вашия компютър.“
Заблъсках бясно по клавишите в опит да затворя прозорчето, да изгоня малкия нахалник. Да се освободя от тая прокоба, но уви. Малкото червено петно упорито си седеше там и хич не му дремеше за стреса, който ми причинява. В края на късото изречение ми намига същия този маркер, който цял ден ме изнервяше. Аха, ето кой си бил. Подлец! Докато съм се омайвал с ритмичното ти и приспивно намигване, ти си ме заразявал. Унищожител на информация… подъл и дребнав софтуер, Злонамерен код такъв! Сега ще видиш ти! Трясвам капака на лаптопа. Екрана му без малко да се пръсне на малки п ...