- Седни на по чаша чай! Имаме много да си говорим! Хайде, разкажи ми как си?Какво правиш? С какво се занимаваш? Колко си се променил! Не мога да те позная! Разхубавил си се! Всъщност ти винаги си бил красив - какви ги говоря!Нали не бързаш? Остани при мен! Сама съм, а не искам!
Момчето седна на масата до нея и се вгледа в очите й! Липсваше му! Тя го прочете в погледа, който я бе пленил преди много време. Той я хвана за ръката и започна да говори:
- Хубава си - както преди! Дори още по-изкусителна и привлекателна! Как съм аз? Добре! Справям се до там, докъдето сметна за необходимо! Много изстрадах, но и много неща научих за хората - лоши и добри! Научих, че няма съдба - има решения - правилни и неправилни! Научих, че времето не лекува - то забавя! Научих, че нещо не бъде ли изживяно на момента - то боли! Научих, че всъщност не е нужно да знаеш, за да можеш! Научих и най-болезнената истина - че човек, който е обичал един път - не обича втори! И човек, който е горял ,е претръпнал! Та, сла ...