8.

- Разбира се, аз, като човек на науката, не вярвам на видения и пророчества. Отдавам го на силния стрес от загубата на приятел. Когато децата се сблъскват със смъртта за първи път и особено, когато тази смърт е в резултат на някакъв инцидент, е напълно нормално да се породи чувство на вина. Работили сме по този въпрос със Станимир и вече сме го изчистили. Все пак, прецених, че трябва да го знаете, това ще Ви даде по-ясна представа за личността му.

Последва лекция за психологическите манипулции, пасивната агресия и осъзнаването.

- Много Ви благодаря, докторе! – каза Френцов и затвори. Ето, че имаше нова тема за размисъл.

Телефонът отново иззвъня. Беше полицай Караколев. Френцов се изпълни с надежда, че и той ще му помогне с някаква информация по случая, но бързо се разочарова.

- Намерихме музейните експонати! Много съм доволен, та реших да ти се похваля. Опитваха се да ги продадат чак в Пловдив, но успяхме да осуетим продажбата. Добрата новина е, че експонатите пътуват обратно към музея. Лошата е, че не заловихме извършителите, успяха да избягат. Дори има отпечатъци, но не съвпадат с никакви от базата данни. Явно извършителите не са ни редовни клиенти, хаха.

Не мога да разбера само как са стигнали до Пловдив! Веднага след кражбата сложихме полицаи на всички изходи на селото и проверявахме всяка кола. Но няма значение, важното е, че свършихме работа. Как върви твоят случай?

- Аз не мога да се похваля с успех отвърна Френцов.

- Казах ти, че си губиш времето.

- Знаеш ли за смъртта на някакъв приятел на Станимир, преди много години се бил удавил?

- Имаше нещо такова, вече не си спомням. Защо?

- Имало ли е нещо подозрително около случая? – поинтересува се Френцов.

- Не.., не мисля, но мина много време и подробностите ми се губят. Мога да прегледам в архива, ако е важно.

- Не знам дали е важно, но няма да навреди.

Разговорът приключи. А в главата на Френцов се загнезди една идея.

9.

Френцов реши да посети погребална агенция „В мир“. Те бяха единствени в района и се грижеха за мъртъвците в цялата област. Не знаеше какво точно очаква да научи там, но все пак издирваше труп.

Мина покрай една будка за вестници и вниманието му беше привлечено от едно заглавие:

ОЩЕ ЕДИН ТРУП ИЗЧЕЗНА!!!

След скорошната ни статия за изчезнал труп в резултат на произшествие с автомобил, с нашата редакция се свърза читателката ни В.И. Наскоро загубила съпруга си, всъщност го изгубила цели два пъти! Ето какво ни разказа тя:

„Преди дни съпругът ми почина. Беше неочаквано и шокът беше голям. Непрекъснато плачех, не можех да спя. През нощта след смъртта му реших да отида и да го видя, но за мое най-голямо учудване той не беше там!

Тялото беше покрито, но ясно мога да позная кога под покривалото има нещо и кога няма. А определено нямаше! Изпаднах в истерия.

Взех няколко успокоителни хапчета и не знам как, но съм заспала. Когато се събудих, вече беше светло. Втурнах се отново в стаята, където бяхме оставили покойника и ..... беше си там, сякаш никога не беше изчезвал!

Помислих си, че полудявам, че мъката унищожава разсъдъка ми.

Но попаднах на статията във вашия вестник и ми се стори странно, че и друг е преживял същото. Дали някаква тайнствена сила не взима мъртъвците ни?“

Очакваме вашите писма дали някой друг е имал подобни изживявания и други странни събития в живота си.

Френцов си помисли, че ще бъде полезно, ако се успее да се свърже с въпросната дама. Познаваше редактора на вестника, след кратък разговор с него получи името, адреса и телефона на жената.

10.

Офисът на погребална агенция „В мир“ беше най-неприятното място, което инспектор Френцов някога беше посещавал. Намираше се отстрани на гробището. Мъжът зад бюрото сякаш беше роден за тази работа. Беше висок и слаб, кожата му беше много бледа и контрастираше ужасно с черната му коса.

- Добър ден! – каза той с монотонен, злокобен глас, сякаш за да затвърди впечатлението, което оставяше.

- Добър ден! – отвърна му инспекторът и подаде визитката си.

Мъжът снижи глас:

- С какво можем да бъдем полезни?

- Бих искал да попитам какво се случва с неидентифицираните покойници или пък с тези, които нямат близки? Имали ли сте през последния месец такъв случай?

Мъжът сякаш се поколеба дали да отговори.

- Обикновено такива покойници се погребват служебно от общината, но получаваме информация за тези погребения. Не е имало такова през последния месец обаче. Имаше при нас едно погребение на човек без роднини, но беше заплатено от неизвестен дарител. Това е наистина голяма рядкост!

- Много интересно, кога се е случило това?

- Преди малко повече от седмица.

- Бихте ли ми разказали малко повече? – поинтересува се Френцов.

- Съседи на човека ни повикаха, след като починал. Там обаче се оказа, че човекът няма роднини и никой от съседите не беше готов да заплати за услугите ни, а ние не работим без пари, както знаете. Тръгнахме си и заявихме, че ще уведомим общината. Малко покъсно през деня в пощенската ни кутия намерихме плик с достатъчно голяма сума и бележка с молба парите да се използват за погребението на точно този покойник.

- Този покойник не беше неидентифициран, нали?

- О, не, разбира се. Не си спомням името му, но момент да погледна.

Погребалният агент посегна към един тефтер и го отвори на страницата с имената на покойниците за месеца.

Френцов насочи вниманието си към покойниците от втори и трети.

- А при тези случаи имаше ли нещо странно?

- Не, не си спомням такова нещо. Много тъжно за това момиче, беше се самоубило и трудно намерихме свещеник за погребението, нали разбирате. А при другата жена, онкоболната, гледката беше смущаваща.  Дядото пък получил инфаркт, умрял и после се търкулнал по стълбите и той не беше в добър вид. Този пък мисля, че беше починал от бронхопневмония, това беше едно от най-скъпите погребения.

- Благодаря Ви! – каза Френцов и си взе довиждане.

11.

Станимир и инспектор Френцов пиеха кафе в единственото кафене в село Синчец.

- Съжалявам, че ще те върна към спомен, който явно е болезнен за теб – каза Френцов, но искам да поговорим за твоя приятел, който се е удавил преди години. И по-точно за видението, което си имал.

- Аха, започвам да стоплям. Смятате, че като съм имал видение тогава, може и този път да е така.

- Нищо не смятам, просто проучвам фактите – спокойно отвърна Френцов.

- Ох, добре, не съм имал никакви видения. Историята е поразлична. Приятелят ми се казваше Влади. Той беше в реката, аз също, но не забелязах да се дави. Изведнъж един мъж започна да вика, че Влади се дави и влезе да го спасява. Обаче аз бях близо и видях, че той не се давеше до този момент, а мъжът имитираше, че го спасява, в действителност той го удави!

- Сигурен ли си в това? сбръчка чело Френцов.

- Напълно! Мъжът обаче разбра, че съм го видял и веднага, след като излязохме на сушата, се приближи и ми прошепна: „Ако кажеш нещо, ще те сполети същата съдба!“. Изплаших се и нищо не казах, но изпитвах огромна вина с години. Дори и на доктор Белоконски не посмях да издам цялата истина. Измислих си това с видението.

- Това е ужасно! Виждал ли си го след това? Имаш ли идея защо може да е постъпил така този мъж? – попита Френцов.

- За щастие не съм го виждал после! Да, имам идея. Влади ми беше споделил малко преди това, че знае за извършено престъпление. Бил видял кой го е сторил. Лесно мога да се досетя, че мъжът е бил замесен.

- Каза ли ти какво е престъплението?

- Не!

12.

Френцов влетя в кабинета на полицай Караколев.

- Ха, тъкмо за теб си мислех. Нали ме накара да проверя дали има нещо съмнително около удавянето на приятеля на Станимир. Е, няма нищо – каза полицаят.

- Кой е човекът, който се е опитал да го спаси?

- Това наистина е интересно, по онова време тъкмо е бил излязъл от затвора и е опитал да върши добри дела. Но явно не му се е получило, защото само няколко месеца покъсно отново е арестуван и разбрах, че е починал в затвора.

- Е, значи е получил своето възмездие – промълви Френцов.

- Какво искаш да кажеш? – зачуди се Караколев.

- Това вече няма значение. Но ако имаш неразкрит случай по същото време, ще мога да ти помогна. Давам ти жокер - провери дали същият мъж не е виновникът.

После гордо заяви:

- Всъщност ще ти помогна не само по този случай, може вече да арестуваш крадците на музейните експонати!

Караколев вдигна вежди и се изцъкли.

- Ето имената им – заяви Френцов и му подаде едно листче.

- Интересно! Май трябва да ми разкажеш.

- Спомняш ли си, когато ми се обади да ми кажеш, че музейните експонати са намерени в Пловдив? Една твоя реплика привлече вниманието ми, ти каза: „Как са стигнали до Пловдив? След кражбата сложихме полицаи на всички изходи на селото и проверявахме всяка кола.“

Тогава реших, че след като не е хваната такава кола, най-вероятно не са пътували по шосе. Е, тук самолети няма, оставаше само да са минали по вода, по реката, разбира се.

- Но на отбивката към реката също имаме караулка!

- Има караулка, но ако полицаите не са вътре? Сещам се за един конкретен момент, в който полицаите от тази караулка са тръгнали да търсят труп, който изчезнал. И това се е случило точно след обира в музея!

- Разбирам накъде биеш. Смяташ, че тази история с липсващия труп е измислена, за да имат крадците безпрепятствен достъп към реката. И Станимир ли е замесен?

- Вариантите са два – или той е замесен и цялата история с трупа е лъжа (но тогава защо ще се свързва с мен?), или някой друг му е скроил номер. Във втория случай обаче, който за мен беше по- вероятен, трябваше да има тяло и аз се заех да го открия. А къде е най-подходящото място да търсиш трупове?

Караколев само премигна.

- В гробищата, разбира се! – възкликна Френцов. – Ти ми спомена, че по това време има четири смъртни случая. Само два от тях бяха на мъже, т.е. само два от тях бяха възможните решения. В района има само една погребална агенция и си поговорих с неин служител. Уж се интересувах какво се случва с неразпознатите мъртъвци и тези без близки, но аз прекрасно знам процедурата. Просто исках някак да го накарам да ми разкаже за мъртъвците от времето, което ни интересува, т.е. втори и трети. Никак не се учудих, когато ми разказаха, че старецът от с. Кестен е бил погребан със синини и охлузвания!

- Ама, разбира се. Той е получил инфаркт на стълбището. Починал е и се е търкулнал по стълбите надолу, нормално е да има синини.

- А какво ще кажеш за вероятността да е починал от инфаркт и някой негов близък да е използвал тялото като го бутне пред кола в мъглата?

- Хм, възможно е, това донякъде би обяснило и липсата на следи, ако действително е имало удар.

- Обзалагам се, че ако тялото се ексхумира, ще се установи, че е имало удар от кола след смъртта.

- Не мога да наредя да се ексхумира само заради твоите предположения! – възпротиви се Караколев.

- А какво ще кажеш за това? – Френцов извади статията от вестника за липсващите трупове.

Караколев започна да я чете.

- Ох, сега всички откачалки в района ще търсят внимание. Ще има статии за извънземни, полтъргайсти, отвлечени от извънземни и т.н. Още един изчезнал труп, какво искаш да докажеш с това? Този поне са го върнали за погребението, хаха.

- Дамата, за която става въпрос в статията, е съпругата на стареца, починал от инфаркт!

- А?

- Чу ме, ето ти свидетелски показания, че трупът на стареца е липсвал през нощта след смъртта му. Т.е. когато са го бутнали пред колата!

Караколев започна да потропва с пръсти по бюрото си.

- Знам, че има още. Хайде, казвай! – обърна се той към Френцов.

- Името на стареца е Иван Иларионов, нали?

- Момент, да. И какво от това?

- Един от гостите на рождения ден, на който е присъствал Станимир, е Димитър Иларионов, негов племенник. Представи си, че той е замесен в кражбата на експонатите. Трябва някак да ги изнесе от селото.  За негов късмет чичо му умира от инфаркт през същия ден. Вечерта Димитър е на купон, където присъства и Станимир. Разбира, че Станимир смята да пътува през нощта и най-вероятно е разбрал, че и телефонът му няма батерия. Така му е хрумнала идеята, да използва трупа на чичо си и да отстрани полицаите от караулката. И преди да попиташ, тръгнал си е около час преди Станимир. Имал е време да стигне до с. Кестен, да вземе трупа и да се върне на шосето. Лесно е останал незабелязан в мъглата. Не е бил сам, защото поне един човек е трябвало да върне после трупа, докато другият минава необезпокояван през караулката към реката. Не знам кой му е помагал там, но това е добро начало. Явно трупът е взет веднага от шосето и бързо е върнат в селото, още докато Станимир е разговарял с полицаите в караулката, защото те не срещнали никого, когато са тръгнали към мястото на инцидента. В същото време приятелят на Димитър е останал на партито и е имал възможност да го информира кога е тръгнал Станимир. На листчето са имената на двамата. Вземете им отпечатъци и ги сравнете с намерените по експонатите. Гарантирам, че ще има съвпадение поне на единия!

............................................................................................................................................

Френцов получи кратко съобщение от Караколев.

„Отпечатъците съвпадат. Ексхумирахме и травмите са от удар с кола. Благодаря!“

Сети се, че е време да разкаже на Станимир и момчето най-после можеше да живее спокойно. Сложи шапката си и излезе.