Всичко, което трябва да направиш, е просто да ме изгубиш. Не тях или нещо – МЕН да изгубиш. И то не е да загубиш нещо важно и безценно – то е просто отметка в тефтера на нищото.
...  А аз ще бързам за среща с дявола. Отново изгубих облога си с него. Ще му връча ново ковчеже със спомени. Но не – те не са несметно богатство за някого. Безценни са само за мене си. Добре изрязани парченца от плътта на душата ми. Още топли и подгизнали. И на местата им, тънки камъчета, добре подредени в изящни картинки, заместват пространството.
... Хайде, мен жертвай. Иначе хапя и разрязвам с резците си. А те те спасяват и топлят.
... Поглеждам душата си – има още място за рязане. Тежи от впитите камъни, но става за носене – или просто за влачене. Отново ще сключа облога си с дявола.
 ... Зверче съм, прегризвало кожа от китките си. Не мога да бъда домашен любимец. И господарка не мога да бъда. Мога просто да те науча да тичаш с вятъра. Да виждаш усмивка в залеза или да седиш на ръба на скалата към бездната... Това залагам от себе си в играта с дявола. И може би пак ще загубя – но има за рязане. Важно е ТЕ да печелят и ТЯХ да не губиш!