Тук долу всички се реем. Живеем в мъглата, забулваща съзнанията ни, прикриваща черните ни грешни души.
Тук долу всички сме слепи за чуждата болка и мъка. Слепи за собствените си недостатъци, но зрящи за чуждите.
Тук долу всички сме глухи за гробовните стонове, раздиращи мрака. Чуваме това, което ни изнася, отсявайки мелодиите на щастието, избирайки крещящото безмълвие на мрака.
Тук долу всичко отдавна е изгубила смисъл.
Защото тук долу всички се реем...
© Марти Петрова Стефанова Все права защищены